Рано или късно човек опира до физиотерапията и започва да се усеща като превалил житейския си връх. Затова и докато съм се упътил към медицинския кабинет, се зареждам с подходящи четива. Два вестника, единият се саморекламира като „пенсионерско издание № 1 в България“, другият е двуезично издание. На руски и

Винаги ми е звучало като нещо японско. Саганаки. Суши хосомаки. Или футомаки. Чак в края на този януари се замислих. А поводът беше посещението ми в малка гръцка кръчма в центъра на зимна Варна. Собственикът, който сам си е и готвач, и сервитьор, и мениджър, истински грък със забавен акцент,

За този експеримент ще имате нужда от следното: И иначе, лошо е произволно да се променят концепцията и обхвата на проекта. В управлението на проекти, тази досадна за мен, но много популярна в обкръжението ми индустриална дисциплина, му казват scope creep. Промяна на обхвата в ход, било заради финансови съображения,

В готвенето се самообричам на някакъв вид циклично време като в античността. Завръщам се към едни и същи топоси, ала всеки път различно. Добре, арабското пълнено пиле с кайма върху наденици го пробвах. Въпреки че колкото повече време минава, толкова повече съм склонен да преразглеждам начина на реконструкция оттам. А

Кър-карашък, викаше дядо ми. Или вика, „немаа ги караштисваме животните, мисирки с кокошки, като ги извеждаме“. А пък аз караштисвам всичко с всичко, особено като имаш останали в хладилника неща, които искаш да използваш наведнъж. Планирах вместо хамсийки, да сложа аншоа, но човек работи с наличностите. Много е лесно. Сгорещявате

Докато вися между две срещи, да врътна един ориз с домати, зелен лук, зехтин, маслини, миди и няколко хамсийки. Нарязаният зелен лук се задушава с малко зехтин и вода, двата домата се нарязват на кубчета и те отиват в тигана, после се слагат мидите и хамсийките. Слагаш накрая ориза и

Уж ви обещах, че ще няма да ви скандализирам със снимки на рибена супа, ама явно не съм бил прав. Тази рибешка супа е от: Главите се измиват хубаво и оставят в леко подкиселена и осолена вода за час-два. Това им измива слузта. После се кипва литър вода в тенджера

Ето пак от странните сънища завчера. Пътувах до Дъблин, Ирландия, уж за някакъв корпоративен уъркшоп, както е модерно да се качва, иначе семинар, също работна кьорсофра, придружена с банкет. Не беше ясно с кого, но имах усещането, че сме доста голяма група от познати и колеги. Приземихме се над Дъблин,

Спомен отпреди две години. Ено печено пиле, викам в Билла. Ма то едното му кокалче паднало, искате ли го пилето все пак, казва жената. Е да, ако другите му същностни компоненти са там, дайте. Е ама къде е това кокалче, чакайте да видя, а, няма го, ама ще Ви дам

Когато човек получи преса за бургери като подарък по Рождество, е логично да я пробва. Да си пресира няколко каймени кюфтета с това устройство, за което един приятел възкликва, че явно е „някакъв подход за повторяемост на качеството по ИСО 9001!“ Което си е вярно, си е вярно. Решавам да

През ноември месец дойде новото божоле с цялата му помпозна снобария. Включително и с бутилките „божоле“, които се появяват в супермаркета, и на които пише, че са отпреди няколко години. Божоле, ама друг път. А пък аз думата „божоле“ я знам от един текст на Димитри Иванов, който се подбъзикваше

Днес кулинарният експеримент ще бъде описан прагматично. Никакви алюзии, блуждаещи размишления и литературни анализи. Целта е да се сготви яхния или гювеч в негледжосан съд на открит огън. Тъкмо като за сезона, предвид, че вече става студено, необичайно за края на септември. Сутрешните температури са около 5 градуса. Много подходящ

Писанието не е кулинарен наръчник, но не можеш да избягаш от кулинарното в него. Или поне се изисква особен отказ от разум, за да го направиш. Ето, на прима виста, от обща култура, човек веднага се сеща за твърде много препратки към храната в Библията. Зърнените култури за прехрана на

Докато се пошляйвам следработно в супера, съзирам интересно предложение. Охладени пъдпъци в разфасовки по половин килограм. Крехка стока са си, а и пипкава за приготвяне. Аз лично не бих се наел да скубя и чистя, а и да искам, няма откъде. Помня ловджиите в селото ми, когато бях дете, носеха

В трангресивни времена човек има свойството да се вкопчва в тривиалности, част от човешката природа е. Както е част от човешката природа, религиозно или чисто рационално обосновано, да съчувства на непосредствено приближеното си обкръжение, а не абстрактно на марсианците ради неспособността им да се вживеят в землянските войнолюбски дилеми. „Наскоу,

Човек разбира, че е може би е навлязъл в друг житейски период, когато решава да готви пържоли в гъбен сос на тиган, демек квази-новогодишен куверт за двеста лева във Велинград. Само дето не е Нова година, и не е Велинград. И е с добавено постпреходно синьо сирене. Другата индикация за

Него вечер, вдъхновен от продуктовия кър-каръшък в хладилника и рециклирането на остатъци, се отдавам на кулинарен фюжън, както било модерно да се казва. Знаете за surf-and-turf („сърф-и-торф“) концепцията, тая разляла се в излишество хипстерска лиготия, набедена за излишен лукс и кич – комбинацията от червени меса и морски дарове. Например,

Самотитулувам се „крал Рециклатор“, нещо като King Nothing, ама по-хранително ориентирано в някакъв почти перверзен кулинарен континуитет. Като онези научни факти, при които научаваш колко често тъканите в тялото ти се обновяват, взаимозаменят и накрая се чудиш реално кое си ти – какво точно си готвил, след като в него

Като кухненски нож, едноостър, пронизва до разделяне пилешкото сърце… Това си мисля, докато разрязвам едно пилешко сърце, за да видя как изглежда в напречен срез, след като се е варило. Перифразата на библейския цитат, който ми се върти из главата, ме забавлява след края на работния ден, който се оказа

Положението е облачно с кюфтета, ама без кюфтета, и само по яхния от телешко с манатарки. Стана чудно с картофи, морков, лук, малко домати, черен пипер и чак накрая манатарките, след като предварително запечатах нарязаното на парчета чисто телешко набърже в масло. Междувременно си отрязах една пържола от телешкия шол