В готвенето се самообричам на някакъв вид циклично време като в античността. Завръщам се към едни и същи топоси, ала всеки път различно. Добре, арабското пълнено пиле с кайма върху наденици го пробвах. Въпреки че колкото повече време минава, толкова повече съм склонен да преразглеждам начина на реконструкция оттам. А […]
Кър-карашък, викаше дядо ми. Или вика, „немаа ги караштисваме животните, мисирки с кокошки, като ги извеждаме“. А пък аз караштисвам всичко с всичко, особено като имаш останали в хладилника неща, които искаш да използваш наведнъж. Планирах вместо хамсийки, да сложа аншоа, но човек работи с наличностите. Много е лесно. Сгорещявате […]
Докато вися между две срещи, да врътна един ориз с домати, зелен лук, зехтин, маслини, миди и няколко хамсийки. Нарязаният зелен лук се задушава с малко зехтин и вода, двата домата се нарязват на кубчета и те отиват в тигана, после се слагат мидите и хамсийките. Слагаш накрая ориза и […]
Уж ви обещах, че ще няма да ви скандализирам със снимки на рибена супа, ама явно не съм бил прав. Тази рибешка супа е от: Главите се измиват хубаво и оставят в леко подкиселена и осолена вода за час-два. Това им измива слузта. После се кипва литър вода в тенджера […]
Ето пак от странните сънища завчера. Пътувах до Дъблин, Ирландия, уж за някакъв корпоративен уъркшоп, както е модерно да се качва, иначе семинар, също работна кьорсофра, придружена с банкет. Не беше ясно с кого, но имах усещането, че сме доста голяма група от познати и колеги. Приземихме се над Дъблин, […]
Спомен отпреди две години. Ено печено пиле, викам в Билла. Ма то едното му кокалче паднало, искате ли го пилето все пак, казва жената. Е да, ако другите му същностни компоненти са там, дайте. Е ама къде е това кокалче, чакайте да видя, а, няма го, ама ще Ви дам […]
Когато човек получи преса за бургери като подарък по Рождество, е логично да я пробва. Да си пресира няколко каймени кюфтета с това устройство, за което един приятел възкликва, че явно е „някакъв подход за повторяемост на качеството по ИСО 9001!“ Което си е вярно, си е вярно. Решавам да […]
През ноември месец дойде новото божоле с цялата му помпозна снобария. Включително и с бутилките „божоле“, които се появяват в супермаркета, и на които пише, че са отпреди няколко години. Божоле, ама друг път. А пък аз думата „божоле“ я знам от един текст на Димитри Иванов, който се подбъзикваше […]
Днес кулинарният експеримент ще бъде описан прагматично. Никакви алюзии, блуждаещи размишления и литературни анализи. Целта е да се сготви яхния или гювеч в негледжосан съд на открит огън. Тъкмо като за сезона, предвид, че вече става студено, необичайно за края на септември. Сутрешните температури са около 5 градуса. Много подходящ […]
Писанието не е кулинарен наръчник, но не можеш да избягаш от кулинарното в него. Или поне се изисква особен отказ от разум, за да го направиш. Ето, на прима виста, от обща култура, човек веднага се сеща за твърде много препратки към храната в Библията. Зърнените култури за прехрана на […]
Докато се пошляйвам следработно в супера, съзирам интересно предложение. Охладени пъдпъци в разфасовки по половин килограм. Крехка стока са си, а и пипкава за приготвяне. Аз лично не бих се наел да скубя и чистя, а и да искам, няма откъде. Помня ловджиите в селото ми, когато бях дете, носеха […]
В трангресивни времена човек има свойството да се вкопчва в тривиалности, част от човешката природа е. Както е част от човешката природа, религиозно или чисто рационално обосновано, да съчувства на непосредствено приближеното си обкръжение, а не абстрактно на марсианците ради неспособността им да се вживеят в землянските войнолюбски дилеми. „Наскоу, […]
Човек разбира, че е може би е навлязъл в друг житейски период, когато решава да готви пържоли в гъбен сос на тиган, демек квази-новогодишен куверт за двеста лева във Велинград. Само дето не е Нова година, и не е Велинград. И е с добавено постпреходно синьо сирене. Другата индикация за […]
Него вечер, вдъхновен от продуктовия кър-каръшък в хладилника и рециклирането на остатъци, се отдавам на кулинарен фюжън, както било модерно да се казва. Знаете за surf-and-turf („сърф-и-торф“) концепцията, тая разляла се в излишество хипстерска лиготия, набедена за излишен лукс и кич – комбинацията от червени меса и морски дарове. Например, […]
Самотитулувам се „крал Рециклатор“, нещо като King Nothing, ама по-хранително ориентирано в някакъв почти перверзен кулинарен континуитет. Като онези научни факти, при които научаваш колко често тъканите в тялото ти се обновяват, взаимозаменят и накрая се чудиш реално кое си ти – какво точно си готвил, след като в него […]
Като кухненски нож, едноостър, пронизва до разделяне пилешкото сърце… Това си мисля, докато разрязвам едно пилешко сърце, за да видя как изглежда в напречен срез, след като се е варило. Перифразата на библейския цитат, който ми се върти из главата, ме забавлява след края на работния ден, който се оказа […]
Положението е облачно с кюфтета, ама без кюфтета, и само по яхния от телешко с манатарки. Стана чудно с картофи, морков, лук, малко домати, черен пипер и чак накрая манатарките, след като предварително запечатах нарязаното на парчета чисто телешко набърже в масло. Междувременно си отрязах една пържола от телешкия шол […]
Точно отпреди година. Когато си болен вкъщи, нямаш друг избор, освен да се отдадеш по балканскому на чай, скариди, бонбони и торти.
Днес бай Хасан готви по поръчка. поръчката е пълнени картофи с кайма и кашкавал. Всичко друго се изяде. Телешкият гювеч се изяде. Свинската плешка на руло се изяде. На обяд правих салата от айсберг, домати, слънчогледи семки, зехтин, сирене и краставици. И тя се изяде. Свалих две парчета телешка пастърма […]
Бях си обещал, че тази вечер ще готвя като за шабат преди да залезе слънцето. Е, не е кашерно, но идеален свят има само при Платон, както обичам да казвам. В обедната почивка между две срещи („моята-дадена-ми-за-асистентка-колежка-от-индия-и-онзи-немски-мениджър-който-има-нужда-от-моята-помощ“) притичвам до месарницата на пазара. Там лелята вече ме познава. Какво съм искал […]