Ето пак от странните сънища завчера.
Пътувах до Дъблин, Ирландия, уж за някакъв корпоративен уъркшоп, както е модерно да се качва, иначе семинар, също работна кьорсофра, придружена с банкет.
Не беше ясно с кого, но имах усещането, че сме доста голяма група от познати и колеги. Приземихме се над Дъблин, и докато самолетът кръжеше, си спомних колко зелено може да бъде, зеленината описваше шарки върху кафявата почва и скали като от гладките извивки на шарките от нефтено петно върху вода. Знаехме обаче, че не спираме в Дъблин, оттам трябваше да хванем някакъв странен местен транспорт, нещо средно между хеликоптер, самолет, лифт и фуникуляр, който да ни откара навътре, някъде нагоре по планините.
Натоварихме се цялата тайфа и запълзяхме бавно нагоре, докато планините лека-полека се заиздигаха, движехме се бавно покрай висока ограда, отвъд която гледахме заскрежени, блестящи върхове, много синьо и чисто небе, и огромни сгради като от повехнало бъдеще – смесица от тухлена зидария и бетон, големи арки със заострени ръбове, футуризъм и готика.
Беше ужасно красиво, но лека-полека разбирахме, че се отдалечаваме от цивилизацията, докато не пристигнахме на съвсем различно място, където беше хотелът за уъркшопа. Там атмосферата напълно се промени, заваля студен, мокър дъжд, стана страшно тъмно, кално, улиците бяха изгънати, с криви мантинели, а сградите малки, невзрачни и порутени. Стигнахме до хотела, който беше на ръба на пътя, върху дълбоко скално дере, заобиколен от малки къщурки и разбрахме, че и местното население е съвсем различно – малки, кафявожълти, сбръчкани и зъбати гоблини, нещо като тези от „Хобита“ на Питър Джаксън.
Заговорих един от тях и му викам, добре де, как така има такъв контраст между Дъблин и това тук, няма ли някакъв обмен между двете места, нали сте част от една страна?
Гоблинът изкряка нещо като „Те ония там долу в ниското по крайбрежието не ни считат за хора, кво мислиш, да не смяташ, че въобще някой оттам идва насам или ние ходим натам?“
„Аха, викам, добре, много странно, че фирмата ни е букнала хотел чак тук, тогава, може би е от съображения, свързани с цената, както винаги. я да ходим да видим хотела отвътре и после на вечеря“. Отиваме на вечеря и сядаме края масата всички, ресторантът беше топъл и светъл, а някакви други гоблини сервираха.
Колегата турчин обаче по едно време вика „искам една доматена супа с фиде и нахут“, нещо като мароканската харира. Идва сервитьорът гоблин, шушне му нещо на ухото, той кимва и вика, да, добре. Носи я супата, колегата я придърпва и казва „е, сори гайс, ама това беше единствената супа, ако някой като вас иска, няма вече“. Аз му казвам възмутено, е що я изяде цялата бе? Той отговаря, е, ми ако искаш и за теб да има, трябва да си по-настоятелен!“ Викам му, я па тоя, къв си нахален. Я да се отбия в тоалетната.
Отивам в тоалетната, а тя се оказва с размер на тристаен апартамент, с Г-образна форма, огромна, чиста, а по стените висят големи маслени картини в дебели позлатени орнаментирани рамки. Загледах се по картините, разпознах някакви художници в съня ми, без да мога да ги назова, и си викам, брей, какъв гоблински хотел са си спретнали тук. Върнах се обратно на масата, а колегата доизсърбваше супата, след което се събудих.
Такива сънища освен, че те оставят да се почесват сутринта по главата в чудене какво ли означават, е ясно, че са ферментирали от съставките на онова, което занимава ума ти. Да оставим на последователите на Фройд и Юнг потенето по усилията да разгадаят кое на какво е продукт. Не дай си Боже да сънуваш пиле, в чиято кухина се пълнят наденици и после се пече в гореща фурна. Край. Одма изгаряш.
Но веднага се сещам за няколко неща
В библейския смисъл сънищата могат да бъдат пророчески. Четете старата книга. Ето, Етгар Керет, този симпатичен модерен израелски лигльо, кръсти един от сборниците си с фейлетони на препратка към библейския пророчески сън на Йосиф. Знаете старозаветната история за сънищата на египетския фараон, разтълкувани от библейския патриарх, син на Яков. Даже и икономистите имали фраза, свързана с историята за съня за седемте добри и седемте лоши години. „Ефектът на Йосиф„. Математикът Беноа Манделброт я бил измислил. Обозначавала идеята, че различни явления са не толкова случайни, колкото част от по-големи тенденции и цикли.
А и знаем и от библейския Йов, че „сигурно Бог говори веднъж и дваж, само че човекът не внимава. В сън, в нощно видение, когато дълбок сън напада човеците, когато сънуват на леглата си, тогава Той отваря ушите на човеците, и запечатва поука в тях.“
Какво отваряне на ушите, братче, каква поука от тоя сън, ми иде да кажа?
Не съм нито Йосиф, нито Йов, нито Даниил с неговото „м’не, м’не, т’кел, упарсин„. Нито пък мисля, че този шупнал ферментат, тази втасала джибра от нощните ми видения, са достойни за пророческото Иоилово „старците ви ще виждат сънища, юношите ви ще виждат видения.“ Не само защото в стиха старите хора са тези, които „виждат сънища“.
И аз виждам, ама са глупости. Определено този сън е по-скоро за вездесъщото Еклистиастово „Защото, макар да изобилват сънища и суети и много думи, Ти се бой от Бога.“
Второто нещо, за което се сещам, е мюсюлманското разбиране за сънищата
Културата на сънуване, придаване на тежест на нощните видения и тяхното въздействие върху живото на правоверните е зададена от Корана и от онези огромни пасажи от Сунната, посветени на тълкуванията на сънища, т.нар. тафсир ал-ахлам. Те дават основания за развиване на огромна литература относно съновиденията, подобни на един ранен Ибн Сирин от VIII в. и неговия съновник. Сънуват се и се тълкуват всякакви неща, постоянно, включително и слонове с големи фалоси в Аббасидския халифат, сънищата са аргумент при богословски спорове. Оттук и интересният феномен, пресичащ границата между религиите – конверсии на мюсюлмани към християнството заради сънища с Иса, респ. Исус.
Третото е нещо по-прагматично и свързано със супата, която готвя
Независимо дали признаваме способността на сънищата (или всяко друго претендиращо и приемано за пророческо послание) да предсказват бъдещото или не, те могат да предизвикат действие, подобно на есхатологично натоварените части от съответните свещени Писания.
Ето, Сунната казва, че в края на времето мюсюлманският Месия, т.нар. ал-Махди, ще се установи в място, наречено Дабик, отгдето ще порази армиите на неверниците. И хоп! – брадатите с калашниците от „Ислямска държава“ създават столица в Рака, Сирия, което е мястото, наречено в Сунната „Дабик“.
Преданията за пророка Мухаммад казват, че в края на времето „черни знамена ще излязат от изток„, и хоп! Аббасидската революция, прекатурила династията на Умаядите през 750 г. започва с черни знамена начело, дошли от Персия.
Или да дръпнем черджето малко по-напред във времето в традицията с нещо по-сложно.
Усман дан Фодио, починал 1817 г., основателят на черния халифат в Сокото, Западна Африка, стъпва на по-ранна есхатологична традиция. Чете Джалал ад-Дин ас-Суюти от XV в., който пък, опирайки се на Сунната, твърди, че времето за идване на избраника ал-Махди, победил неверниците и възвестяващ края на времето, горе-долу съвпада с времето на Фодио. Та се чудил дали той е ал-Махди или не. Фодио вдъхновява т.нар. Фулани джихадисти от XVIII-XIX в., чийто приемственици и до ден днешен съществуват в Нигерия и колят християните в конфликт „за земя и вода“, погледнато от външна гледна точка.
Хайде, да оставим тия сложнотии и „религиозни бълнувания“, както с лека ръка може да ги отпишете
Може тогава да ви напомня за типичните самоизпълняващи се пророчества от типа на банковите набези. Някой казва, че „Първа инвестиционна банка“ ще фалира след фалита на КТБ 2014 година и всички си изтеглят парите. Като всички си дръпнат кеша, банката наистина се оказва на ръба на фалит и има нужда от помощ.
Ей така е и моята супа
Сънувам, че някой ще ми изяде супата.
Затова и решавам да си я сготвя и опазя от колегиални набези.
Сънищата повлияват върху реалността, не ли?
Докато тече работният ми ден и в главата ми се въртят тези размисли, си набавям следните съставки:
- 400 грама сварен нахут от буркан;
- 400 грама белени домати от консерва;
- Две супени лъжици червена леща;
- 500 грама чисто телешко месо;
- Лъжица краве масло;
- 1 средна глава лук;
- 3-4 скилидки чесън;
- Щипка куркума;
- Щипка смлян джинджифил;
- Щипка сух кориандър;
- Чаена лъжичка смесена подправка ра’с ал-ханут, което е смесица от каквото се сетите, купил съм я от сириец на Женския пазар в София;
- Чаена лъжичка канела;
- 2-3 стръкчета магданоз
- Лимон на вкус.
Разтопявам маслото в сгорещена тенджера. Междувременно накълцвам на ситно главата лук. Сплесквам чесъна с плоското на ножа и го сдребнявам. Изсипвам консервата с доматите и накълцвам и тях. Като се сгорещи маслото, задушавам в него лука и чесъна. Нарязвам телешкото на ситни парченца. Задушавам и запечатвам и тях в сместа с маслото, чесъна и лука. Чакам няколко минути. После добавям и подправките, докато добре попият в кипналата смес. Внимавам да не залепне и загори чрез регулиране на огъня и добавяне на чаша вода. След това добавям нарязаните домати, нахута и лещата и чакам да се сгорещи пак, докато бъркам. Добавям литър вода и оставям да докъкри, вече на тих огън. Трябва да стане гъста, но не желирана. Мисля да я варя, докато месото стане готово и преди нахутът съвсем да се е скашкал. Което в моя случай означава около час.
Не слагам фиде, което е част от традиционната мароканска рецепта, така, както я ядохме у нашия марокански приятел през октомври миналата година във Фес. Твърде плътно ще стане.
А докато докъкря, установявам, че времето е онова, което съвсем се скашкало.
Накрая си сипвам купичка, сервирана с накълцан магданоз и сок от лимон за киселичко. Чувствам се като истински ориенталист от XIX в., предмет на омраза от страна на модерните арабистични и ислямоведски изследвания.
Явно навън е като за „честит първи сняг“, ама пореден.
