Годишни архиви: 2023

В готвенето се самообричам на някакъв вид циклично време като в античността. Завръщам се към едни и същи топоси, ала всеки път различно. Добре, арабското пълнено пиле с кайма върху наденици го пробвах. Въпреки че колкото повече време минава, толкова повече съм склонен да преразглеждам начина на реконструкция оттам. А

Кър-карашък, викаше дядо ми. Или вика, „немаа ги караштисваме животните, мисирки с кокошки, като ги извеждаме“. А пък аз караштисвам всичко с всичко, особено като имаш останали в хладилника неща, които искаш да използваш наведнъж. Планирах вместо хамсийки, да сложа аншоа, но човек работи с наличностите. Много е лесно. Сгорещявате

Докато вися между две срещи, да врътна един ориз с домати, зелен лук, зехтин, маслини, миди и няколко хамсийки. Нарязаният зелен лук се задушава с малко зехтин и вода, двата домата се нарязват на кубчета и те отиват в тигана, после се слагат мидите и хамсийките. Слагаш накрая ориза и

Уж ви обещах, че ще няма да ви скандализирам със снимки на рибена супа, ама явно не съм бил прав. Тази рибешка супа е от: Главите се измиват хубаво и оставят в леко подкиселена и осолена вода за час-два. Това им измива слузта. После се кипва литър вода в тенджера

Ето пак от странните сънища завчера. Пътувах до Дъблин, Ирландия, уж за някакъв корпоративен уъркшоп, както е модерно да се качва, иначе семинар, също работна кьорсофра, придружена с банкет. Не беше ясно с кого, но имах усещането, че сме доста голяма група от познати и колеги. Приземихме се над Дъблин,

Спомен отпреди две години. Ено печено пиле, викам в Билла. Ма то едното му кокалче паднало, искате ли го пилето все пак, казва жената. Е да, ако другите му същностни компоненти са там, дайте. Е ама къде е това кокалче, чакайте да видя, а, няма го, ама ще Ви дам