Когато човек получи преса за бургери като подарък по Рождество, е логично да я пробва.
Да си пресира няколко каймени кюфтета с това устройство, за което един приятел възкликва, че явно е „някакъв подход за повторяемост на качеството по ИСО 9001!“ Което си е вярно, си е вярно.
Решавам да я пробвам още на следващия ден като си набавям следното:
- 1 кг. кайма смес (60/40 телешко и свинско месо) от местната месарница;
- 2 яйца;
- Чаена лъжичка канела;
- Чаена лъжичка черен пипер;
- Щипка кимион и щипка сух млян кориандър;
- Една глава лук, среден по размер, от лилавия;
- Връзка пресен магданоз;
- Чаена лъжичка сол;
- Лъжица бяло брашно;
- Глава зелен чесън.
Накълцвам всичко на ситно, чупя яйцата, слагам подправките и брашното в каймата и я забърквам. Оставям я за половин час в хладилника да се стегне, после намокрям пресата, напълвам я, притискам с горната част и внимателно отсипвам оформеното кюфте. Получавам приятни шайби от кайма с диаметър около 12 см и дебелина към 2 см.
Повтарям още седем пъти процедурата и имам точно осем на брой кюфтени шедьовъра, които подреждам върху хартия за печене.
Чувствам се като Спондж Боб с неговите „рак-бургери“ (Krabby Patties) в Бикини Ботъм
Сгорещявам масло в тигана и започвам да ги запържвам.
Когато станат отвън хрупави и кафяви, ги вадя. Зная, че сърцевината им е още сурова и свежа, и така ги искам. Подготвил съм хлебчета, които да постеля с листа от салата айсберг и да овкуся с горчица и барбекю сос. Сглобявам готовите бургери.
Но най-неочакваният обрат в сюжета идва в момента, когато виждам пакет с карамелени вафли покрай хляба.
Веднага в ума ми от дебрите на несъзнаваното изплува шедьовър
Бургер с карамелени вафли, вместо с хляб.
Изведнъж, почти като куче на Павлов, устата ми се напълва със слюнка от представата за сладко и солено.
Внимателно полагам последното горещо кюфте върху една вафла и го затискам с друга отгоре. От топлината вафлите омекват и започват да капят карамел, докато ги нахапвам. Усещането е почти чувствено, а резултатът надминава моите очаквания.
Не яжте повече от един, обаче. Не е здравословно. Лозунгът на набързо скалъпения ми специалитет става „Яж, моли се и пукни!“
