Докато се пошляйвам следработно в супера, съзирам интересно предложение. Охладени пъдпъци в разфасовки по половин килограм. Крехка стока са си, а и пипкава за приготвяне.
Аз лично не бих се наел да скубя и чистя, а и да искам, няма откъде. Помня ловджиите в селото ми, когато бях дете, носеха от време на време, твърде малко, твърде мънички. Не мога да ги подмина с лека ръка, ако и джобът ми да олеква значително след това. Набързо пресмятам, че на цената на килограм от тях мога да купя голяма патица. Но патици винаги ще има наоколо, а пъдпъци не. Много по-често съм виждал на трапезата ми яйца от тях, нежели самото пернато.
Докато премятам нехайно наум плюсовете и минусите, се сещам за няколко неща.
Няма как да не ми хрумне противоречивото споменаване на пъдпъците в Мойсеевото Петокнижие от Библията.
И Господ говори на Моисея, казвайки: Чух роптанията на израилтяните. Говори им така: Довечера ще ядете месо и на утринта ще се наситите с хляб; и ще познаете, че Аз съм Господ вашият Бог. И така, на вечерта долетяха пъдпъдъци и покриха стана; а на утринта на всякъде около стана беше паднала роса (Изход 16:11-13).
Това е добре, в сравнение със следващата поява на малката месната птичка. Там нещата загрубяват.
И кажи на людете: Очистете се за утре, и ще ядете месо; защото плачехте в ушите на Господа и казвахте: Кой ще ни даде месо да ядем? защото добре ни беше в Египет. Затова Господ ще ви даде месо, и ще ядете. Няма да ядете един ден, ни два дена, ни пет дена, ни десет дена, ни двадесет дена, но цял месец, догде ви излезе из ноздрите и ви омръзне; защото отхвърлихте Господа, Който е между вас, и плакахте пред Него, думайки: Защо излязохме из Египет? […] Тогава излезе вятър от Господа и докара от морето пъдпъдъци, и остави ги да слитат долу над стана, до един ден път от едната страна, и до един ден път от другата страна, около стана; а те летяха до два лакътя над повърхността на земята.Тогава людете станаха та събираха пъдпъдъците целия онзи ден и цялата нощ и целия следен ден; оня, който събра най-малко, събра десет кора; и те си ги простираха около стана. А като беше месото още в зъбите им, и не беше още сдъвкано, Господният гняв пламна против людете, и Господ порази людете с много голяма язва (Числа 11).
Лоша работа си е лакомията, че и свързана с пъдпъдъците.
Макар че винаги, прочитайки този пасаж от Тора, съм се чудил.
От една страна, пъдпъците са част от Божието провиденческо нахранване на древноизраилевите племена в книга „Изход“ и съпътстват чудодейното спускане на манната от небето. По същия чудодеен начин, обаче, пъдпъците се появяват като предшестващи ужасяващото наказание заради гнева на Яхве. Защо са там? Можеше и израилтяните да бъдат наказани заради лакомията и роптаенето си без да им се дава изобилна храна.
Очевидно е, че противоречието е забелязано и от древноеврейски авторитети преди мен, както отбелязва Джеймс Кугел, един от любимите ми библеисти, в неговата „Библията както е“ („The Bible as It Was„). Оттук и усилията на коментаторите в еврейската традиция са насочени към отделянето на благословението на пъдпъдъците от проклятието на Божието наказание след това (pp. 463-465).
Хубаво. Другото, за което се сещам, разбира се, е Фернан Бродел и неговите „Структури на всекидневието„. Там пък пъдпъдъците се появяват като честа част от т.нар. появило се и наречено във Франция „блюдо“ – „натрупано на „пирамида“ в огромни подноси“ месо, „чудовищна смесица“, част от Раблезианското изреждане на пернатия дивеч, наред с чапли, рибарчета, диви лебеди, щъркели, жерави, кеклици, диви гълъби, гургулици, фазани, косове, чучулиги, фламинга, водни кокошки, гмурци (сс. 154-155).
За жалост манна няма, а пък и джобът ми, горкият, вече е изтормозен от представата за килограм пъдпъдъци, нежели да си представи „блюдо“ по френски.
Но пък „кеф цена нема“, казваше баща ми, лека му пръст.
Почти като онзи герой от роман на Георги Господинов, който на излизане от омазан кенеф решава да се държи като мъж пред секси непозната жена на излизане от кабинката, бия един шут. Не на вратата на тоалетната, а на колебанието си, и прибирам два плика с птички. Оказват се точно осем на брой. Не се сещам за нищо мистично около числото.
И решавам да заложа на нещо много стандартно:
- 8 пъдпъдъка;
- Щедра бучка масло, някъде около супена лъжица;
- 300 гр. гъби;
- 2 моркова;
- Половин парче чоризо (около 50тина грама);
- Глава бял, сух лук;
- Лъжица зехтин;
- Супена лъжица сух, смлян червен пипер;
- Сол на вкус.
Преди да правя каквото и да било, изплаквам пъдпъдъците във вода, посолявам, овалвам в червен пипер и намазвам със зехтин. Оставям ги да отлежат половин-един час в съд, за да попият. След това слагам бучката масло в сгорещен тиган, чакам да се разтопи и да кипне.
Запържвам за около пет минути пъдпъците в маслото, за да се запечатат и приятно да покафенеят. Чувствам се като огромен Гъливер, който се суети около мини-пуйки. Когато придобият приятен червеникав цвят и от двете страни, пристъпвам към следващата стъпка.
Махам тигана от котлона и премествам пъдпъдъците в стъклена тавичка, където ги нареждам на две редици. Накълцвам на ситно лука, гъбите, морковите и чоризото и ги слагам в тигана. Връщам го обратно на „огъня“, докато лука стане наполовина прозрачен.
После изсипвам сместа около пъдпъдъците в тавичката, заливам с половин чаша вода, загръщам в алуминиево фолио и пека в предварително загрятата фурна на 230 градуса около половин час. Накрая отмахвам фолиото и допичам, докато станат съвсем приятно хрупкави и кафеникави отгоре.
Крайният резултат е изключително ароматен и плътен.
Но не бих ял това всеки ден в продължение на месец. Наистина ще ми излезе от ноздрите.
