Човек разбира, че е може би е навлязъл в друг житейски период, когато решава да готви пържоли в гъбен сос на тиган, демек квази-новогодишен куверт за двеста лева във Велинград. Само дето не е Нова година, и не е Велинград. И е с добавено постпреходно синьо сирене.
Другата индикация за настъпващото преваляне на житейския връх, комай, е слушането на радио „Христо Ботев“ с предавания първо за народна музика [„ракийчийце, винце!“], последвано от класически концерти на Рахманинов. Дядо ми слушаше класически концерти от старото радио на село, където съм прекарал детството си. Беше прост, земеделски човек, кротък и докарван до бяс от баба ми, която го надживя.
„Ще те дупна с ножа, Атанаске!“ (да, на нея съм кръстен), съм го виждал да й казва.
Но беше спокоен, за разлика от нея. Бригадир в ТКЗСто по соца. Като почина, бях на 17 години, бях тежкият метъл на селото, но му носих кръста пред ковчега, който го теглеше каруца с кон. Дойдоха няколкостотин души, които го изпратиха. Но пък, докато беше жив, особено през дългите зимни дни, в които никой нищо никога не прави в селото, слушаше ли, слушаше радио „Христо Ботев“ с класическите му концерти. Седеше на стола си, облакътен на масата.
По някое време възкликваше „Немаа ви слушам повече, шейба и цигулките!“, и му врътваше копчето.
Пък внук му се оказа голям фен на Рахманинов, тридесетина години по-късно. Мисля си, докато планирам първите в живота ми пържоли с гъбен сос и прехвърлям през ума защо индийската ми колега, дадена ми да ми помага, не разбира протяжните ми инструкции, пратени през уикенда, които днес обсъдихме отново, след което трябва да обсъдим…отново.
- 600 грама вратни пържоли;
- 500 грама гъби печурки;
- Две лъжици брашно по избор;
- Две-три скилидки чесън;
- Бучка масло;
- Две-три лъжици гъсто кисело мляко или сметана за готвене;
- Бучка синьо сирене, което е иновативният компонент в случая.
Хубаво. Отскоро използвам само един тиган за готвене, сравнително лек, уж с незалепващо покритие. Обичам чугунените съдове, простата им, метална солидност. Но не обичам тежестта им. Двуръкият меч на Конан Варварина, в крайна сметка, не е във формата на тиган-боздуган, и двата инструмента имат напълно различно предназначение. Затова съм решил, че ще карам с този сравнително лек тиган, който не беше никак евтин, докато издържи. После вече, както прави всеки мъж с чорапите за левче от пазара, „фърляш-купуваш-използваш-фърляш“.
Сега слагам бучката с маслото, разтапям. Слагам пържолите, които запържвам за няколко минути (3-5) от всяка страна. После ги махам и слагам в стъклена тавичка във фурната да се допичат. Междувременно накълцвам чесъна, нарязвам гъбите на филийки в тигана и ги слагам в мазнината от пържолите в тигана да се задушават. Когато почти станат, добавям брашното, ръсвам го мелодраматично, подобно на солта на оня изключително нечист готварски персонаж Султан Бае, и започвам да доливам по малко вода, за да не изгори. А брашното – много рядко използвам такова за сгъстяване и запръжка, признавам си, затова не знам как се държи в тиган – започва да поема и да загаря бързичко. Затова добавям вода периодично. По средата на целия процес слагам и киселото мляко, разбърквам. Като всичко забълбука, добавям и пържолите, които се допичат във фурната, и изчаквам петнадесетина минути, докато продължавам да бъркам. Поръсвам накрая с черен пипер и стрити люти чушки и готово.
