Него вечер, вдъхновен от продуктовия кър-каръшък в хладилника и рециклирането на остатъци, се отдавам на кулинарен фюжън, както било модерно да се казва. Знаете за surf-and-turf („сърф-и-торф“) концепцията, тая разляла се в излишество хипстерска лиготия, набедена за излишен лукс и кич – комбинацията от червени меса и морски дарове.
Например, сърфираме из морето със скариди, „торфираме“ по сухоземното с телешки стек алангле.
Или сърфираме с омар, „торфираме“ с положена свинска пържола, върху която се мъдри осмокракото.
Днес обаче съм царят на най-долния балкански сурф-ен-турф кавър. Да пренесем играта в друго измерение.
Пилешки дробчета с масло, гъби и чушки на тиган, суплементирани от шайби скумрия в зехтин с черен пипер върху хартия във фурната, с гарнитура царевички и млечен сос с копър, и салата от рукола с домашен ябълков оцет и слънчогледови семки.
Surf&turf a la Bay Ganyo!!! You are on another level, Atanas!
Тъй спонтанно някак възкликва моя позната, която от години е в професионални кулинарни екипи извън България.
Не знам дали е права, но пък със сигурност съм сътворил нещо чудовищно.
