Като кухненски нож, едноостър, пронизва до разделяне пилешкото сърце…
Това си мисля, докато разрязвам едно пилешко сърце, за да видя как изглежда в напречен срез, след като се е варило.
Перифразата на библейския цитат, който ми се върти из главата, ме забавлява след края на работния ден, който се оказа ужасно дълъг. Почна по тъмно, продължи с прекъсвания до тъмно.
Но пък за малко успявам да изляза по светло преди обяд, за което съжалявам. Пазарът е напълно опустял в студа, някъде около десет сутринта има само една жена, която продава цитруси и скептично ги реди. Интересна ирония, предвид температурата отвън.
-Само вие ли сте?, подхвърлям, докато минавам.
-Да, казва тя, сигурно и други колеги ще се появат, но не очаквам много.
-И аз така мисля, студът е ужасен. Хубав ден.
-Хубав ден.
Успявам само да отскоча до малката месарница, която харесвам.
Оттам първо заглеждам една приятно навита готова, но сурова свинска руладина, или поне тамошната версия. Забавно е да видя, че е пристегната с нещо като червенобял конец. Мартеница на руладина. Отказвам се. После заглеждам телешкия черен дроб. И от него се отказвам. Накрая взимам торбичка с пилешки сърца. Дълго се готвят, но пък стават приятно стоплящи. В студеното време имам нужда от усещането за топла и леко нискокласна кръчма, което се създава често от моите готвеници, или поне така си въобразявам в момента, в който ги купувам. Единственото друго, което успявам да свърша навън в ужасния студ, е да си купя много сериозна, топла и плетена шапка с Пакман, който изяжда духчетата, докато обикаля.
После денят си потича както си му е редът. Майтапим се с колегата от Индия, който живее в Румъния и идва на състезания по крикет до България, че с тая шапка може да си правя работните срещи на видео разговори с големите шефове, когато имам такива. правилно. Големите шефове трябва да се държат на нокти, за какво са заели тия C-suite и VP позиции и взимат такива заплати, ако няма кой от България да им се покаже със сериозна шапка, докато е обречен две години да работи от вкъщи. И да готви.
- А готвенето днес е много лесно:
- Пилешки сърчица (колкото е нужно, половин-един килограм, както казват арабите в старите си рецепти, „колкото се хванат“);
- Две глави червен лук;
- Малко масло, както винаги (и да не е малко, да е повече, не пречи, може само да помогне);
- Две скилидки чесън;
Първо слагам сърчицата да се варят. Нямам тенджера под налягане и не искам да имам засега. Затова просто ги варя във вода с малко сол. Не знам колко време минава. Час, два, може би толкова. Къкрят си, не ми пречат. По някое време успявам пак да изляза за половин час, който използвам, за да поснимам в близкото блато и да си купя ножове от промоцията в супермаркета наблизо, защото моите вече са твърде стари, захабени и най-лошото – с долнопробни напукващи се вече, подути и разпадащи се букови дръжки.
Докато се върна, сърцата почти са станали. Нарязвам на дъгички червения лук, накълцвам чесъна, задушавам ги в маслото в нагорещен тиган. Месото е произвело много приятно ухаещ бульон, от който ливвам черпак в тигана, после слагам и всичките сърца, разбърквам, докато съвсем малко поври и готово.
А бульонът събрах и утре ще го използвам, за да сготвя ориз с пилешко, примерно. Отсега ми звучи много добра идея.
