Бях си обещал, че тази вечер ще готвя като за шабат преди да залезе слънцето. Е, не е кашерно, но идеален свят има само при Платон, както обичам да казвам.
В обедната почивка между две срещи („моята-дадена-ми-за-асистентка-колежка-от-индия-и-онзи-немски-мениджър-който-има-нужда-от-моята-помощ“) притичвам до месарницата на пазара. Там лелята вече ме познава. Какво съм искал тоя път. Еми какво искам, искам разни неща всякакви от живота, но в месарницата съм с точно определени очаквания. Този път ей това парче свинска плешка, към килограм и половина излиза. В главата ми се върти нещо навито или пълнено и все още не съм решил. Но вече знам какво си представям като пълнеж – гъби, кедрови ядки, малко червени боровинки, а подправките – черен пипер, „китайска“ канела (тъй поне й казват по старите арабски рецепти, мисля, че е цейлонска при нас).
Значи, имам:
- Килограм и половина плешка от възбраненото животно;
- Половин килограм гъби печурки;
- Сто грама кедрови ядки;
- Супена лъжица червени боровинки;
- Чаена лъжичка черен пипер;
- Чаена лъжичка червен пипер;
- Половин чаена лъжичка цейлонска канела;
- Една глава червен лук;
- Три скилидки чесън.
Гледам плешката. Тя ме гледа. Мълчим си. Лошо почва нашата връзка.
Плешката е малко странна като текстура. Не знам дали да не я срежа наполовина просто, да туря плънката по средата, да я зашия и да се оправя.
Не ми харесва този вариант, защото ще остане много плътен пласт месо отдолу и отгоре, а и няма да побере много пълнеж. Въртя я, побутвам я, гледам жилките откъде минават. Накрая решавам да заложа на нещо по-рулообразно, все пак. Срязвам я плоско на една трета от дебелината, почти до края, отлепва се почти напълно нещо като дебела пържола. После по средата правя подобно нещо, но от другата страна. Накрая повтарям от долната. В крайна сметка с три разреза се образува нещо такова:
/\/\
Вече става за разплескване върху дъска. Чукът, като стана ясно, се държи неподобаващо спрямо техническите си спецификации, но се налага да влезе в правия път след начукване на дръжката и накисване във вода.
Получава се малко като латинското Quis custodiet ipsos custodes?, кой пазел пазачите, вика сентенцията.
А кой начуква чука?
След петнадесетина минути бъхтане по месото съм получил най-сетне нещо като сравнително тънка, огромна неправилна пържола. Ще стане. За пълнежа накълцвам лука и чесъна на ситно. Запържвам ги бързо в масло. Слагам кедровите ядки към тях. После добавям ситно накълцаните гъби и задушавам, докато станат почти готови. Насипвам сместа върху месото и го навивам. Започва да прилича на нещо. Само от едно място протича пълнеж, но решавам, че ще го обърна нагоре. След като го навивам, го пристягам с канап.
Увивам я алуминиево фолио, сипвам един пръст вода в тавичката и пека два часа и половина във фурна на 180 градуса. През половин час го отгръщам и заливам със соса, защото плешката може да бъде доста сухо месо. Последните 10 минути отгръщам, за да се зачерви отгоре. Става точно каквото съм очаквал, да се не надява човек.
Бих си налял и чаша вино с него, но януари всяка година ми е трезвен.
За цвят пръжвам и малко зелени люти чушки в зехтин с парченца ябълка и ябълков оцет.
