Самотитулувам се „крал Рециклатор“, нещо като King Nothing, ама по-хранително ориентирано в някакъв почти перверзен кулинарен континуитет. Като онези научни факти, при които научаваш колко често тъканите в тялото ти се обновяват, взаимозаменят и накрая се чудиш реално кое си ти – какво точно си готвил, след като в него
Месечни архиви: януари 2022
8 публикации
Като кухненски нож, едноостър, пронизва до разделяне пилешкото сърце… Това си мисля, докато разрязвам едно пилешко сърце, за да видя как изглежда в напречен срез, след като се е варило. Перифразата на библейския цитат, който ми се върти из главата, ме забавлява след края на работния ден, който се оказа
Положението е облачно с кюфтета, ама без кюфтета, и само по яхния от телешко с манатарки. Стана чудно с картофи, морков, лук, малко домати, черен пипер и чак накрая манатарките, след като предварително запечатах нарязаното на парчета чисто телешко набърже в масло. Междувременно си отрязах една пържола от телешкия шол
Точно отпреди година. Когато си болен вкъщи, нямаш друг избор, освен да се отдадеш по балканскому на чай, скариди, бонбони и торти.
Днес бай Хасан готви по поръчка. поръчката е пълнени картофи с кайма и кашкавал. Всичко друго се изяде. Телешкият гювеч се изяде. Свинската плешка на руло се изяде. На обяд правих салата от айсберг, домати, слънчогледи семки, зехтин, сирене и краставици. И тя се изяде. Свалих две парчета телешка пастърма
Бях си обещал, че тази вечер ще готвя като за шабат преди да залезе слънцето. Е, не е кашерно, но идеален свят има само при Платон, както обичам да казвам. В обедната почивка между две срещи („моята-дадена-ми-за-асистентка-колежка-от-индия-и-онзи-немски-мениджър-който-има-нужда-от-моята-помощ“) притичвам до месарницата на пазара. Там лелята вече ме познава. Какво съм искал
Отдавна съм разбрал, че има някои кулинарни проекти, към които не посягам. Не просто не ги харесвам толкова, но и ми се виждат непонятни откъм процес на приготвяне. Нещо като недолюбването ми на киното като изкуство. Обичам живопис, графика, литература. Фотография. Музика. Но с киното не се оправям. Винаги се
Снощи за пръв път готвя от 31 декември насам. Не знам дали това е лошо или пък говори за ояла се буржоазност, нежели ли за затлъстяла селсковатост. Подобно на онзи ерген, дето искал да впечатли женското си въжделение с репликата „още оригвам на ланшна сланина“ като символ на просперитет. Но