Днес с поредния-първи-сняг съм изключително кисел, сетих се за аудиокасетата (нарочно си държа аудиокасетофон в колата, за да си слушам касетките от тийнейджърството ми) на Iced Earth. Страшно кичозна и тъпа група, чийто текстове знам наизуст.
Life’s a bitch, life’s a whore
Nothing less, nothing more
There is nothing she would do for me
I will end this suffering
Тоа сафаринг може и да свърши, ама не днес, комай. Точно преди най-важния ми работен ангажимент за годината получавам известие от ЧЕЗ, че утре моят район от „Младост“ нямало да има ток.
Вярно ли. Трябваше да си купя дизелов генератор. Или направо велоергометър, на който да произвеждам ток, докато въртя с педали. Нищо де, и без това се занимавам години наред с процедури за продължаване на бизнеса във време на аварии. Намерил съм веднага къде да се релокирам, за да продължа да работя. И не смятам да правя нищо повече, освен гъбена супа, преди да се отдам на моето служебно раздразнение.
- 100 г сушени манатарки;
- 50 г масло;
- 2 супени лъжици сметана;
- Глава лук;
- 2 скилидки чесън;
- Лъжица брашно, комай се оказа нахутено, изравям го от шкафа със съмнителни субстанции вкъщи;
- 2 яйца;
- 1 глава праз.
Пръжвам маслото с чесъна, лука и брашното до зачервяване. Накълцвам главата праз. Задушавам. Слагам праза, чакам го да се задуши и него. Добавям манатарките. Ливвам вода и чакам.
Добавям вода и бъркам. Докато се задушават, постепенно слагам още вода, докато стане нормално количество супа. Чакам го да къкри и да замирише приятно на манатарки. После правя отделно застройка с яйца сметаната, с вода, докато бъркам, за да стане хомогенна смес. Спирам врящия котлон, отливам бавно на малки порции с черпак в застройката горещата, но вече изстиваща супа, докато не преелея по-голяма част от нея в застройката. Мразя пресичането на застройката, влудява ме неконтролирания процес по контрол на качеството на крайния продукт. Като смеся горещата супа в достатъчно количество с яйцата и сметаната в застройката, връщам всичко обратно в тенджерата, махната от котлона и продължавам да бъркам.
Мисля да се наспя и утре да се замъкна до тъй щедро съгласили се да ме подслонят другарчета, за да нахлузя виртуално работната ми броня.
