Кулинарната баналност не е като баналността на злото по Хана Аренд. Дори е неин малък, разглезен и буржоазен антипод.
Но пък е добре човек, дори и когато се чуди какво да сготви, да се разнообрази. Шакшуката по понеделнишки (Боже, каква седмица беше, откакто свърши неделята!) е един от моите кулинарни евъргрийни. Затова и съм изключително раздразнен, когато някой колега, особено от арабистиката, ми каже „Еми то мишмаш!“.
Мишмаш е мозъкът ти, и баба ти тоже.
- 1 кг домати;
- 150 г масло;
- Една връзка зелен лук;
- Десетина кафяви маслини;
- 6 яйца;
- Глава сух чесън;
- Щипка кимион
- Щипка мащерка, която през уикенда сам съм набрал. за какво ми е иначе;
- Връзка магданоз;
- 7-8 зелени люти чушки;
- Щипка стафиди;
- Лъжичка мед;
- Лъжичка зехтин.
Стопявам маслото в чугунения дълбок тиган с дръжки и чакам, докато кипне невъздържано на ръба на загарянето.
Накълцвам на ситно зеления лук, сплесквам главата сух чесън с плоското на ножа и я нарязвам на ситно заедно с люспите, слагам кимиона и ги хвърлям при маслото. Много хубава миризма се получава. Като се позадуши и позапържи, слагам мащерката, зная, че е рано, но бързам и се надявам да не изгори ароматът, защото много малко след това слагам и накълцаните на ситни кубчета домати, за да внесат малко умереност.
Добре, като кипне цялата смес, я намалявам и правя лютите чушки отделно. За тях пък бучка масло в тенджерка, запържва се, слагам чушките, чакам да се сгорещи отново, добавям стафидите, меда и зехтина. Като основната смес на шакшуката в чугунения тиган забълбука („Плам, пламти! котел, бълбукай! адска смес, мехури пукай! охлади я с кръв шебешка—щом срази, да е без грешка!“, се вика в „Макбет“ на Шекспир), намалявам и чуквам яйцата отгоре цели. Остава да ги дочакам да станат, обичам ги рохки. А чушките се задушават, позапържват и замирисват с хубавата им остра сладка миризма. После се слагат заедно с шакшуката отгоре, поръсва се със ситно нарязания магданоз и готово.
Банално е, знам, но пък е много добро за целта, за която е предназначено.
