Нощес сънувах работни неща.
От съня помня само, че индийският колега от KPMG ми беше пратил отчета по проекта ми в „паларпойнт“, в който беше копирал безразборно от Ексел, а аз го гълчах, че нищо не се разбира от съдържанието, първо, и, второ, шрифтовете не са консистентни.
Събудих се с лошото усещане, че сънят комай се е сбъднал наяве. Отворих си пощенската кутия и voilà, оказах се лош пророк в неделя сутрин. В паника затворих и реших да се отдам на терапевтично, буржоазно, утешаващо душата и укрепващо тялото, готвене.
Насочил съм се към рататуй и свински ребра. За първото правя фундаментална грешка – пазарувам от тукашния „Лидъл“ зеленчуците, защото не ми се ходи до пазара. Върша го с пълното съзнание, че ще си платя прескъпо за гяволука.
- 1 кг домати (поне 200 г от тях се оказват мухлясали, холандски домати на клонка, опаковани в пластмасова кутия, и поемат към боклука);
- 3-4 червени чушки;
- 4-5 глави средни на размер сух лук;
- 3 средни по размер патладжани;
- 1 кг свежи зелени тиквички (когато въобще посягам към тях, обичам повече малки до средни на размер);
- Суха мащерка, която имам вкъщи;
- Зехтин.
Нарязвам всичко на кръгчета – доматите, чушките, лука, тиквичките, патладжаните (не ги беля). Оставям кръгчетата от тиквичките и патладжана да се поотдецят, поръсени със сол, около половин час в тавичка. После слагам малко зехтин на дъното в кръгла тавичка и започвам да нареждам зеленчуците като плътно прилепени плочки за домино. Започвам от външния край и спираловидно редя навътре до центъра – тиквичка, патладжан, домат, чушка, лук и така, докато се запълни тавичката. Поръсвам със сухата мащерка, с много малко допълнително зехтин отгоре и пека на 180-200 градуса, тъй като искам да се запекат добре, първо, и да се поизпари от водата, която пускат.
Резултатът не е лош, дори за традиционно месояден животински вид като мен. За всеки случай имам и свински ребра като гарнитура. За тях имам нужда от:
1 кг свински ребра с около един пръст месо върху тях;
малка чашка, около 50 млл, с горчица на зърна;
лъжица сладък червен пипер;
лъжичка сол;
лъжичка зехтин.
Предварително правя разрези в лентата с ребра, примерно, на всяко второ ребро, до половината от дебелината. Намазвам и втривам добре горчицата, червения пипер, зехтина и солта. преди да ги пека, съм ги оставил 3-4 часа да отлежат. После слагам в стъклена тавичка с похлупак и пека 2 часа и половина на ниска температура с малко вода на дъното, около 130-150 градуса. Махам и допичам за двадесетина минути на около 220 градуса, за да хванат коричка и покафенеят. Стават много крехки, което учудва дори и мен.
А пък на терасата откривам буркан домашно сладко с люти чушки, което става еднакво добре за компания и на рататуя, и на ребрата. Лошото е, че отчетът все така отлежава в пощенската ми кутия и чака.
