Кулинарните ми предпочитания са малко като политико-социалните и икономическите ми. ту съм либертарианец, ту съм авторитарен. Ту съм ляво-либерален, ту съм десен.
В случая ту съм традиционно-консервативен, постоянно връщаш се назад към историята в пристъп на оценностяваща я носталгия, ту разюздано прогресивен, гледащ напред към нови преживявания. Искам да опитам всичко, но все пак имам своите задръжки. примерно, кръв от змия в Тайланд ми е категорично no-go. И то не заради любопитството, а заради извънкулинарни съображения. както ми е no-go и черен пудинг от кръв или ядене на умряло или удавено.
Но всичко останало бих опитал заради любопитството към вкуса.
Ето, днес моите кулинарни противоречивости се схождат в нещо, към което съм принуден отново от студа и от наличността на съестните продукти.
Есенес-зимъска баба ми правеше в лятната селска кухня на печката на дърва праз със сланина на тиган.Нейният тиган беше легендарен – огромен, черен, изкривен, с дълга дръжка, извита нагоре, калайдисан. Помня го покрай нея, защото и при коленето на прасето на него се правеха пръжките и пържолите с кисело зеле за колачите и всички останали на закъснялата обедна трапеза.
Днес откривам, че имам:
- 2 глави праз на терасата;
- Около 150 гр. сланина, останала от последните ми сланинести афери, нарязана на тънко и овкусена с лют червен пипер на люспи и кимион;
- 20тина грама лют зехтин, подлютен с червен пипер и чесън, който залежава в чашка за ракийка в хладилника;
- 100 грама извара;
- 2 яйца;
- 80 грама концентрирано доматено пюре;
- 1 изсушен жълтък, приготвен от мен.
Първото, което правя, е да сгорещя тигана. Без мазнина, надявам се, че ще получа достатъчно от сланината. Като се нажежи, слагам нарязаната на тънко сланина и я гледам как цвърчи. Лека-полека става почти „стъклена“, даже по-бързо от това, което съм виждал при баба ми. Защото тя беше по-щедра на сланина от мен. Като сланината пусне мазнина и почне да става прозирна, слагам лютия зехтин, нарязания на ситно праз, заедно с малко вода. Почвам да бъркам, докато се задуши. Чакам го около двадесетина минути, след което добавям разбърканите яйца заедно с изварата в тях. Бъркам още десетина минути, добавям и доматеното пюре. Като стане, изваждам за малко на терасата да се охлади и насипвам с черпак. Украсявам с току-що станалите изсушени жълтъци. Имат вкус на плътно солено-слизесто, точно както очаквах. Добавям две малки, но много злобни люти чушчици отгоре, филия ръжено-пшеничен хляб и готово.
Баба ми щеше да се гордее с мен.
