Месечни архиви: ноември 2021

Ако ви е омръзнало скучното ваканционно ежедневие, поемете неочаквани предизвикателства. Добавете пикантност към горещото политическо лято. Опитайте живот на ръба [на тоалетната чиния]: XXL дюнер при 40+ градуса по напечените жълти павета на стара София. Затуй и последните 48 часа готвя предимно това от снимките. Последвайте ме за още експлозивни […]

Днес покрай няколко часа каране по дъждовни магистрали, съм решил и да приключа по-рано с всички Дийпаковци, Шюкриевци и Аруновци. В крайна сметка, аз съм човекът, който има колеги на име Pallavi Sharan, Veenhuizen, Veraporn, Hui-Ping, Ximenes и Gugulethu. Не знам как им звучи Shinikov на тях, честно казано, но […]

Днес не съм стигнал до готвенето още, защото обядът се отлага, а и няма кога да се готви. Решил съм да се престраша с дюнер от пазара, който е първият ми от месеци. От онова злополучно питие след работа в центъра със съседа ми, заради което решихме да се отдадем […]

Всичко започна в обедната ми почивка с ирационалното ми желание да сготвя свински крачета. Говорих доста време с колегите от индия („Ганеш, какво стана с оная история за ИТ системите?“, „Гаятри, събрахме ли статистиката?“, „Вижте сега каква картина на Питер Брьогел Стария ще ви покажа като илюстрация на това какво […]

Ноемврийският студ и застояването вкъщи пред мониторите ми влияят зле. Почвам да готвя често, по много, предимно бързи, плътни, насищащи ястия, които запълват времето между работните ми срещи. Като добавим към това и фетиша ми към тиганите, особено чугунените, и получаваме картина на човек, зает между печката и клавиатурата. Днешният […]

Няколко дни се дояждаха остатъци, та днес реших да готвя. Баба ми правеше доматена, гъста яхния, на която казваше „доматовица“. С това сме отрасли по село, когато нямаше какво друго да се яде. Само че съм решил да правя доматен сос с кюфтета, нещо като онези модерни пиеси, които са […]

Днес се наложи да се прибегна до останалия в хладилника от доста време златист костур. Доста подхожда на есенното настроение и светлина. До обяд се оказа, че съм плътно зает в срещи, последен инструктаж към екипа преди редица одити следващата седмица, няколко пъти от редовното „да спориш с одитор е […]

Наеде се дядо поп с пача и курбан и напълни едно кюпче с клъст курбан за хаджи Койча. И си отиде в града. Като че хвърча дядо поп къде града за хаджи Койча и обратно назад за пача и курбан: много обичаше пача. Като чете по гръцки, говори: „Кога ша […]

Eто, неделното селско барбекю се материализира най-сетне. Няма смисъл да публикувам снимки на толкова свински гърди, ребра, адана кебапи, кюфтета и пържоли. Но смокините с розмарин на скара и пушен патладжан за кьопоолу станаха страхотни, както очаквах.

Обещах да споделя опита си с бавното пушено-печено барбекю. Отново се озовах в мястото на детството ми, точно на ръба между лятото и есента. Не, не смятам, че „Жената на август“ е химнът на сезона, все пак периодът, когато съм чел и харесвал Паулу Коелю, беше преди повече от 23 […]

Ето ги най-сетне и моите охлюви по бургундски. След като баща ми почина миналата седмица, се наложи да остана в българската провинция и да се завърна за известно време към битието си на селянин. Имаше и добри страни. В обедната почивка може да полегнеш на поляната и да те пълзят […]

Седмицата ми се оказва поредната тежка такава. What a week Monday has been!, съм изкушен да възкликна още от самото начало. Но може би съм типичният мъж, реагирам като на нещо, подобно на внезапно връхлетял man flu. Мрън, мрън, ох, бошкеле, ше пукна от сопол, който търся да намажа под […]

Днес в жегата готвенето не е точно готвене, използвам само наличностите, измежду които основни са смокините. Помня го това смокиново дърво, което баща ми засади покрай прасешката кочина на село преди доста години. Удивително, но издържа зимите. Може да съм селянин от Южна България, но тук зимата е студена. Е, […]

Кулинарната баналност не е като баналността на злото по Хана Аренд. Дори е неин малък, разглезен и буржоазен антипод. Но пък е добре човек, дори и когато се чуди какво да сготви, да се разнообрази. Шакшуката по понеделнишки (Боже, каква седмица беше, откакто свърши неделята!) е един от моите кулинарни […]

— Какво нещо е човек! — Черно зърно — отговорих аз. — И черно, и бяло — усмихна се отец Сисой. В това време магерът почна да нарежда масата, защото беше вече обед, и донесе една голяма паница с димяща и ароматна чорба от фасул, която бе прошарена от бели […]

Време за четене и мое сутрешно обикаляне по месарниците с цел организиране на най-известната литературна закуска от „Одисей“ на Джойс. Доволен съм от подготовката, да видим как ще продължи нататък. Господин Леополд Блум ядеше с удоволствие вътрешните органи на зверове и птици. Обичаше гъста супа от пилешки дреболии, воденички с […]

Нощес сънувах работни неща. От съня помня само, че индийският колега от KPMG ми беше пратил отчета по проекта ми в „паларпойнт“, в който беше копирал безразборно от Ексел, а аз го гълчах, че нищо не се разбира от съдържанието, първо, и, второ, шрифтовете не са консистентни. Събудих се с […]

Всичко почна от вчера, знаех си, че тази седмица е лоша събитийна съвкупност. Тая сутрин ми звъни консултантът ми от KPMG в Индия, свястно момче, твърде амбициозен и млад за моя вкус, но пък симпатичен. – Хелоу, Ътéнъс [call me SATANAS!, обикновено казвам в такива случаи], хау ар ю?, вика, […]

Ето я каймената тиква. Готвя я между два разговора късно. -Какво правиш?, вика колегата турчин от Амстердам. – Готвя между предния ни разговор и тоя с директора ни след малко. -Какво готвиш? -Тиква, пълнена с кайма. -Оу, смел човек си, вика, ние в Турция само за десерт я ядем. -Е […]

Снощи залагам на нещо традиционно и бързо от ранната ни пост-соц трапеза. Може би оттогава, от моето детство през 90те години, годините на опашките за картофи и купоните за храна, е останало предпочитанието ми към скумрията, защото носеше привкус на луксозна морска храна, ако и да знам откъде идваше – […]