Днес се наложи да се прибегна до останалия в хладилника от доста време златист костур. Доста подхожда на есенното настроение и светлина. До обяд се оказа, че съм плътно зает в срещи, последен инструктаж към екипа преди редица одити следващата седмица, няколко пъти от редовното „да спориш с одитор е […]
А.Ш.
60 публикации
Наеде се дядо поп с пача и курбан и напълни едно кюпче с клъст курбан за хаджи Койча. И си отиде в града. Като че хвърча дядо поп къде града за хаджи Койча и обратно назад за пача и курбан: много обичаше пача. Като чете по гръцки, говори: „Кога ша […]
Eто, неделното селско барбекю се материализира най-сетне. Няма смисъл да публикувам снимки на толкова свински гърди, ребра, адана кебапи, кюфтета и пържоли. Но смокините с розмарин на скара и пушен патладжан за кьопоолу станаха страхотни, както очаквах.
Обещах да споделя опита си с бавното пушено-печено барбекю. Отново се озовах в мястото на детството ми, точно на ръба между лятото и есента. Не, не смятам, че „Жената на август“ е химнът на сезона, все пак периодът, когато съм чел и харесвал Паулу Коелю, беше преди повече от 23 […]
Ето ги най-сетне и моите охлюви по бургундски. След като баща ми почина миналата седмица, се наложи да остана в българската провинция и да се завърна за известно време към битието си на селянин. Имаше и добри страни. В обедната почивка може да полегнеш на поляната и да те пълзят […]
Седмицата ми се оказва поредната тежка такава. What a week Monday has been!, съм изкушен да възкликна още от самото начало. Но може би съм типичният мъж, реагирам като на нещо, подобно на внезапно връхлетял man flu. Мрън, мрън, ох, бошкеле, ше пукна от сопол, който търся да намажа под […]
Днес в жегата готвенето не е точно готвене, използвам само наличностите, измежду които основни са смокините. Помня го това смокиново дърво, което баща ми засади покрай прасешката кочина на село преди доста години. Удивително, но издържа зимите. Може да съм селянин от Южна България, но тук зимата е студена. Е, […]
Кулинарната баналност не е като баналността на злото по Хана Аренд. Дори е неин малък, разглезен и буржоазен антипод. Но пък е добре човек, дори и когато се чуди какво да сготви, да се разнообрази. Шакшуката по понеделнишки (Боже, каква седмица беше, откакто свърши неделята!) е един от моите кулинарни […]
— Какво нещо е човек! — Черно зърно — отговорих аз. — И черно, и бяло — усмихна се отец Сисой. В това време магерът почна да нарежда масата, защото беше вече обед, и донесе една голяма паница с димяща и ароматна чорба от фасул, която бе прошарена от бели […]
Време за четене и мое сутрешно обикаляне по месарниците с цел организиране на най-известната литературна закуска от „Одисей“ на Джойс. Доволен съм от подготовката, да видим как ще продължи нататък. Господин Леополд Блум ядеше с удоволствие вътрешните органи на зверове и птици. Обичаше гъста супа от пилешки дреболии, воденички с […]
Нощес сънувах работни неща. От съня помня само, че индийският колега от KPMG ми беше пратил отчета по проекта ми в „паларпойнт“, в който беше копирал безразборно от Ексел, а аз го гълчах, че нищо не се разбира от съдържанието, първо, и, второ, шрифтовете не са консистентни. Събудих се с […]
Всичко почна от вчера, знаех си, че тази седмица е лоша събитийна съвкупност. Тая сутрин ми звъни консултантът ми от KPMG в Индия, свястно момче, твърде амбициозен и млад за моя вкус, но пък симпатичен. – Хелоу, Ътéнъс [call me SATANAS!, обикновено казвам в такива случаи], хау ар ю?, вика, […]
Ето я каймената тиква. Готвя я между два разговора късно. -Какво правиш?, вика колегата турчин от Амстердам. – Готвя между предния ни разговор и тоя с директора ни след малко. -Какво готвиш? -Тиква, пълнена с кайма. -Оу, смел човек си, вика, ние в Турция само за десерт я ядем. -Е […]
Снощи залагам на нещо традиционно и бързо от ранната ни пост-соц трапеза. Може би оттогава, от моето детство през 90те години, годините на опашките за картофи и купоните за храна, е останало предпочитанието ми към скумрията, защото носеше привкус на луксозна морска храна, ако и да знам откъде идваше – […]
С готвенето е като в поговорката за каруцата и коня – не знаеш кое какво е, кое е причина и кое следствие. Не знаеш дали публикуваш неща, които си открил, за да се похвалиш и да мотивираш, или пък ти самият си мотивиран от нещо, което си прочел някъде. Или […]
На тате уродчетата, или за най-потресаващите поширани яйца, правени някога от мен. Не съм правил от години онова, което баба ми наричаше просто „забулени яйца“. Тая вечер съм решил да се изживея като гръцки демиург, като малко злобно антично кулинарно богче, като активен интелект от неоплатоническата йерархия, един сущий Зевс […]
Когато си планираш селското барбекю вечерта и откриеш това в мазето. Бяла като съвест на неизбран депутат, крехка и чувствителна като душевността на Бойко Борисов, когато не е на власт, мазна като Данчо ментата, с жилава кожа като Корнелия Нинова, излъчваща привлекателна наивност като тъкмо достигнал пълнолетие избирател на градската […]
Едно дълго забавило се, но естествено кулинарно разклонение на основната ми онлайн ниша. Лични рецепти, отзиви, газ, мас и тикюрт, кулинарни авантюри, експерименти и забави. Голяма част от тях са събрани накуп мои публикации от социалните медии, както е модерно в момента да се прави в журналистиката. За в бъдеще […]
Кулинарните ми предпочитания са малко като политико-социалните и икономическите ми. ту съм либертарианец, ту съм авторитарен. Ту съм ляво-либерален, ту съм десен. В случая ту съм традиционно-консервативен, постоянно връщаш се назад към историята в пристъп на оценностяваща я носталгия, ту разюздано прогресивен, гледащ напред към нови преживявания. Искам да опитам […]