Спомен отпреди две години.
Ено печено пиле, викам в Билла.
Ма то едното му кокалче паднало, искате ли го пилето все пак, казва жената.
Е да, ако другите му същностни компоненти са там, дайте.
Е ама къде е това кокалче, чакайте да видя, а, няма го, ама ще Ви дам втора трътка [ей, чш, кво става с пилето ми!].
Ми дайте, ама това вече пиле ли е, Аристотел нема да е доволен, ама нали се е пекло при вас, айде да видим, абе…така тръгне ли 2021, кой знае…
Докато се пошляйвам следработно в супера, съзирам интересно предложение. Охладени пъдпъци в разфасовки по половин килограм. Крехка стока са си, а и […]
Първият студ и сняг през декември донасят и миризмата на първия мой опит да си направя гравлакс, т.е. „заровена смьога“. Две парчета […]
Когато си планираш селското барбекю вечерта и откриеш това в мазето. Бяла като съвест на неизбран депутат, крехка и чувствителна като душевността […]
Ето, най-после приведох сушените желтъци от режим „в процес на приготвяне“ към статус „готови“. Какво повече да им чакам? Първо стояха заровени […]
