В трангресивни времена човек има свойството да се вкопчва в тривиалности, част от човешката природа е. Както е част от човешката природа, религиозно или чисто рационално обосновано, да съчувства на непосредствено приближеното си обкръжение, а не абстрактно на марсианците ради неспособността им да се вживеят в землянските войнолюбски дилеми.
„Наскоу, какво ще правим със сертификатите на центъра ни в Тунис?“, пита едно от големите шефчета днес с безобразния му шотландски акцент.
„Не знам“, викам, „Not an immediate matter of an ecumenical concern to me right here, right now„.
Но пък човек може да врътне един гювеч с телешко и телешки опашки, докато размишлява върху злощастната човешка съдба.
„Какво готвиш?“, казва колегата турчин от Амстердам, докато бъбрим относно обученията на оперативните ни ресурси.
Реакции в кризисни ситуации, бедствия, аварии, стандарти за доставка на услуги в критични обстоятелства. И знаем, че в Украйна и Русия все още имаме хора, които все така се занимават с изпращане на инженери на място по адреси на хора, поръчки на части, платки, тонери, екрани, монитори, хард дискове, рам памети и обслужване на настолни станции, лаптопи и принтери.
„Плееес! принтни тоя документ формат А4 в Мариупол“, „Шляяап! земи тая дънна платка в Москва“, звучат направо зловещо откъм хладно техничарство.
Ето затова човек трябва да се съсредоточи върху непосредствени задачи като форма на самосъхранение, без да тръби много наляво и надясно какво прави с извънработните си планове.
Например, да си набави:
- 1 телешка опашка;
- 500 г чисто телешко месо за готвене;
- Бурканче 200 г сушени домати в зехтин;
- 400 г буркан със сварен нахут;
- Голяма глава червен лук;
- 3-4 средни по размер картофи;
- 1 супена лъжица смлян червен пипер;
- 1 супена лъжица зехтин;
- 100 г дижонска горчица.
Много е лесно.
Взимаш най-добрия глинен гювеч, който ти е попаднал. Нарязваш опашката по съчлененията й, нарязваш телешкото на малки парчета за готвене, накисваш ги за час в ябълков оцет, за да се потисне толкова скандалната за някои миризма.
„Не мога, човече“, вика турчинът ми от Амстердам, „всички тия вътрешности и крака ме карат да ми се гади!“
„Не ставаш за ориенталец, Шюкрю!, му казвам, аз съм по-близкоизточен от теб, всичките ваши „паачасъ“, „ишкембе чорбасъ“ и други карантии са ми по вкуса, за разлика от твоя!“.
Като телешкото покисне малко в ябълков оцет, го изплаквам. Нарязвам на едри кубчета лука и картофите. Слагам всичко в гювеча. Изплаквам нахута, защото мразя водите от бурканчетата, слагам и горчицата, ливвам отгоре зехтиня, насипвам щедро червения пипер, слагам 4- 5 сушени домата, наливам вода почти до ръба на гювеча, разбърквам и пека около 4 часа на бавен огън във фурната.
Резултатът те кара поне малко да забравиш. Особено ако си си сипал и малко узо в любимата ти чашка със совата на Атина.
