Днес бай Хасан готви по поръчка. поръчката е пълнени картофи с кайма и кашкавал. Всичко друго се изяде.
Телешкият гювеч се изяде. Свинската плешка на руло се изяде. На обяд правих салата от айсберг, домати, слънчогледи семки, зехтин, сирене и краставици. И тя се изяде. Свалих две парчета телешка пастърма от канапа на терасата, те пропътуваха всички празници и накрая изсъхнаха. И те бидоха наченати.
Но явно пак трябва да се пусна по стръмната наклонена плоскост на готвенето.
- 6 големи картофа с по-тънка кора;
- Килограм смесена кайма, класическа телешко-свинска;
- Две глави червен лук;
- Щипка цейлонска канела;
- 3 скилидки чесън;
- 200 г кашкавал.
Сварявам картофите за половин час в подсолена вода. После ги изстудявам, докато стават почти желирани. Разрязвам ги наполовина, издълбавам ги с лъжица. Обичам да дълбая подобно на един варварски Пигмалион да виждам как извивката на лъжицата обхожда вътрешния овал на картофа. Слава Богу, не очаквам пълнения картоф, колкото и съблазнително да изглежда, да оживее, за да се земат младите под благословията на кулинарната Афродита и да се наплодят.
Намачквам остатъка от картофите в купа. Накълцвам чесъна и лука, спържвам ги в масло в тигана, после слагам малко вода, добавям каймата и издълбаните вътрешности от картофите и почвам да запържвам-задушавам в тигана. Гледам пречиствателя за въздух вкъщи – в този момент и той почва да се задушава. Хак да му е. Изключвам го, да не се мъчи, завалията. За около двадесетина минути задушавам каймата в тигана с канелата и я разбърквам, за да си пусне мазнината, да се одребни и да стане годна за пълнеж. Нареждам картофите върху хартия за печене, напълвам с каймата и оформям внимателно сместа, за да не се изсипва невъздържано наоколо.
Слагам да пека и мисля да пека петнадасетина минути на 180-200 градуса. После да положа малко лентички кашкавал отвръзе му и толкова. А утре мисля да се отдам на културен туризъм в Самоковската джамия, този чудесен образец за украса на османски и мюсюлмански исторически паметник от български възрожденски майстори, и музея там с колекцията от икони. Преживяването може би ще ми създаде илюзията за отслабване, ама надали.
