Снощи за пръв път готвя от 31 декември насам. Не знам дали това е лошо или пък говори за ояла се буржоазност, нежели ли за затлъстяла селсковатост. Подобно на онзи ерген, дето искал да впечатли женското си въжделение с репликата „още оригвам на ланшна сланина“ като символ на просперитет.
Но какъвто и да е случаят, най-после съм готов да сготвя пак нещо с месо.
Този път съм се прицелил в телешки джолан. В малката месарница, където си ходя, намирам един, който според продавача е твърде голям, но на мен ми е точно по размер. Знам, че дори и да е два килограма, голям част от него е костта. А тя ми трябва, защото си представям месото добре овкусено в бульон.
- 2 кг. телешки джолан;
- 3 моркова;
- 4 средни по размера картофи;
- 2 глави червен лук;
- Щедра бучка масло;
- 100 г сушени сини сливи;
- 100 мл зелева чорба;
- Супена лъжица червен пипер.
Първото нещо, което правя, е да почистя джолана от ципите и да отстраня кокала от месото. Остават два доста едри кокала, по които се застоява и щедра порция месо. Нарочно оставям повече месо, отколкото бих принципно, по кокалите, за да има овкусител на бульона. Слагам кокалите (по-едрият от които не успявам да сломя на две даже и с най-тежкия ми сатър, само зверски нащърбвам метала) в тенджера, в подсолена вода, и варя около два часа, за да имам наченка на някакъв приличен бульон за старт.
После редя чистото месо – много ми харесва като текстура – в гювеча, добавям и нарязаните на кубчета зеленчуци, заедно със сушените сливи и бучката масло. Заливам със зелевата чорба. Разбърквам. Доливам до ръба с бульона и слагам първо на силна фурна, докато заври, после намалявам до 160 градуса. Седи четири часа, през което време доливам от бульона, който продължава да къкри на котлона.
Човек няма как да сбърка с крайния резултат – ароматен, много добре сготвен, гъст, желиращ се, с леко сладък вкус заради сливите.
