Годишни архиви: 2022

Когато човек получи преса за бургери като подарък по Рождество, е логично да я пробва. Да си пресира няколко каймени кюфтета с това устройство, за което един приятел възкликва, че явно е „някакъв подход за повторяемост на качеството по ИСО 9001!“ Което си е вярно, си е вярно. Решавам да […]

През ноември месец дойде новото божоле с цялата му помпозна снобария. Включително и с бутилките „божоле“, които се появяват в супермаркета, и на които пише, че са отпреди няколко години. Божоле, ама друг път. А пък аз думата „божоле“ я знам от един текст на Димитри Иванов, който се подбъзикваше […]

Днес кулинарният експеримент ще бъде описан прагматично. Никакви алюзии, блуждаещи размишления и литературни анализи. Целта е да се сготви яхния или гювеч в негледжосан съд на открит огън. Тъкмо като за сезона, предвид, че вече става студено, необичайно за края на септември. Сутрешните температури са около 5 градуса. Много подходящ […]

Писанието не е кулинарен наръчник, но не можеш да избягаш от кулинарното в него. Или поне се изисква особен отказ от разум, за да го направиш. Ето, на прима виста, от обща култура, човек веднага се сеща за твърде много препратки към храната в Библията. Зърнените култури за прехрана на […]

Докато се пошляйвам следработно в супера, съзирам интересно предложение. Охладени пъдпъци в разфасовки по половин килограм. Крехка стока са си, а и пипкава за приготвяне. Аз лично не бих се наел да скубя и чистя, а и да искам, няма откъде. Помня ловджиите в селото ми, когато бях дете, носеха […]

В трангресивни времена човек има свойството да се вкопчва в тривиалности, част от човешката природа е. Както е част от човешката природа, религиозно или чисто рационално обосновано, да съчувства на непосредствено приближеното си обкръжение, а не абстрактно на марсианците ради неспособността им да се вживеят в землянските войнолюбски дилеми. „Наскоу, […]

Човек разбира, че е може би е навлязъл в друг житейски период, когато решава да готви пържоли в гъбен сос на тиган, демек квази-новогодишен куверт за двеста лева във Велинград. Само дето не е Нова година, и не е Велинград. И е с добавено постпреходно синьо сирене. Другата индикация за […]

Него вечер, вдъхновен от продуктовия кър-каръшък в хладилника и рециклирането на остатъци, се отдавам на кулинарен фюжън, както било модерно да се казва. Знаете за surf-and-turf („сърф-и-торф“) концепцията, тая разляла се в излишество хипстерска лиготия, набедена за излишен лукс и кич – комбинацията от червени меса и морски дарове. Например, […]

Самотитулувам се „крал Рециклатор“, нещо като King Nothing, ама по-хранително ориентирано в някакъв почти перверзен кулинарен континуитет. Като онези научни факти, при които научаваш колко често тъканите в тялото ти се обновяват, взаимозаменят и накрая се чудиш реално кое си ти – какво точно си готвил, след като в него […]

Като кухненски нож, едноостър, пронизва до разделяне пилешкото сърце… Това си мисля, докато разрязвам едно пилешко сърце, за да видя как изглежда в напречен срез, след като се е варило. Перифразата на библейския цитат, който ми се върти из главата, ме забавлява след края на работния ден, който се оказа […]

Положението е облачно с кюфтета, ама без кюфтета, и само по яхния от телешко с манатарки. Стана чудно с картофи, морков, лук, малко домати, черен пипер и чак накрая манатарките, след като предварително запечатах нарязаното на парчета чисто телешко набърже в масло. Междувременно си отрязах една пържола от телешкия шол […]

Точно отпреди година. Когато си болен вкъщи, нямаш друг избор, освен да се отдадеш по балканскому на чай, скариди, бонбони и торти.

Днес бай Хасан готви по поръчка. поръчката е пълнени картофи с кайма и кашкавал. Всичко друго се изяде. Телешкият гювеч се изяде. Свинската плешка на руло се изяде. На обяд правих салата от айсберг, домати, слънчогледи семки, зехтин, сирене и краставици. И тя се изяде. Свалих две парчета телешка пастърма […]

Бях си обещал, че тази вечер ще готвя като за шабат преди да залезе слънцето. Е, не е кашерно, но идеален свят има само при Платон, както обичам да казвам. В обедната почивка между две срещи („моята-дадена-ми-за-асистентка-колежка-от-индия-и-онзи-немски-мениджър-който-има-нужда-от-моята-помощ“) притичвам до месарницата на пазара. Там лелята вече ме познава. Какво съм искал […]

Отдавна съм разбрал, че има някои кулинарни проекти, към които не посягам. Не просто не ги харесвам толкова, но и ми се виждат непонятни откъм процес на приготвяне. Нещо като недолюбването ми на киното като изкуство. Обичам живопис, графика, литература. Фотография. Музика. Но с киното не се оправям. Винаги се […]

Снощи за пръв път готвя от 31 декември насам. Не знам дали това е лошо или пък говори за ояла се буржоазност, нежели ли за затлъстяла селсковатост. Подобно на онзи ерген, дето искал да впечатли женското си въжделение с репликата „още оригвам на ланшна сланина“ като символ на просперитет. Но […]