За да не мислите, че съм недохранен напоследък и не готвя. Тези дни си спомних за чудовищността на студентските години (малка част от тях прекарани в Германия), когато човек прибягва до едно от най-отчаяните средства за скърпване на кулинарен бюджет – кнедлите.
От сантимент реших да ги готвя, развеселен, въпреки че малко преди това ме ужили поредната пчела на половин щат от хамбургската община по зелената ливада на къщата тук. Тази не беше земна пчела, а истинска медоносна, за която ми стана жал. Напънът за кариерно развитие и смяна на работната роля я доведе до този патетичен край между пръстите на балканския гигант, който нехайно я настъпва, докато шляпа бос по тревата. Заболя ме, но не и душевно. Усетих се като брънка във всемогъщото колело на самсара от будизма.
А пък с кнедлите човек не може да каже, че „готви“. Готви се добавката към тях. Момчетата от „Алди“, от които взимам два пакета след разговор с тях на немски (обожемой, моят немски е достоен за турски дюнерджия!), извинително ми обясняват, че „картофените свършиха, има само един пакет от тях, останаха само хлебните“.
Ок, както казва Тодор Колев, лека му пръст, в един концерт, „Тъй и тъй сме се изложили, да се изложим докрай“. „Земелкньодел“, отпадъчни, желирани трохи от хляб на топки. Оттук и имаме следното:
- 2 пакета кнедли (картофени, от хляб, каквито и да е);
- Половин килограм телешка кайма;
- Три големи глави сух лук;
- Един килограм домати;
- Лъжичка сол;
- Лъжичка черен пипер;
- Бучка масло;
Всичко е ужасно и срамно лесно. Накълцвате лука, задушавате го с маслото и солта в тенджера, докато почне да става стъклен. Добавяте каймата и разбърквате, докато каймата почне да става готова. После добавяте накълцаните на ситно домати и бъркате, докато добавяте чаша вода. Оставяте да къкри на котлона, докато стане хубава, гъста, приятножълтеникава смес. Самите кнедли са порочно проста история – даже гледам, че ми ги продават в „торбички“, които просто да накиснеш за десетина минути, после подсоляваш водата, оставяш ги да кипнат за около минута, сетне оставяш за десетина минути още да покиснат в горещата вода и охлаждаш със студена вода. Стават желирани, стегнати, и все още горещи отвътре.
После се сервират заедно със соса. Това е то. Всички около мен, много смешно, остават щастливи с перверзното задоволство, че са се върнали около петнадесетина-дваесе години назад в миналото си.
А иначе, когато нищо не готвих вчера, ядох много приятна патица с манго по тайландски в кварталния виетнамски като част от обедното меню.
