Зарязал съм я да шупва на балкона, докато съм в странство лятото, ама преди това си опичам питката.
Някои рецепти казват вишни-захар-ракия 2/1/1. Други дават пропорция 1/1/1, едва ли e фатално и зависи колко сладко, алкохолно и вишнево човек го иска. Моментът с костилките е също чувствителен – майка ми и баба ми винаги оставяха костилките, други рецепти казват без. Зная за предубеждението, че „ставало токсично“ с костилки, но да не забравяме, че това важи за компоти, които с години киснат в костилките, а не за смес за сравнително бързо „зреене“ и консумиране.
За мен лично дали да оставиш костилките или не, е въпрос на вкус. Знаем, че костилките дават лека горчивина и по-различен аромат, които аз лично предпочитам. Някои подходи съветват първо да се сложат само вишни и захар на слънце, които добре да ферментират, и чак тогава алкохола. Но тогава рискуваш да получиш „оная шупваща гмеж, когато сложиш мая в казармения кенеф“, дето вика Георги Господинов в любимия ми „Естествен роман“.
Всичко се слага накуп – вишни, захар, алкохол, розови цветове. Аз в моята вишновка сложих и лъжица мед, а вишните бяха дивачки, брани от квартала в тъмна доба почти като съставки за вещиците от шекспировия „Макбет“. И розовите листенца тоже. Алкохолът е по-добре да е чист, да, водка по-добре, нежели ракийца, заради ароматът на втората в сравнение с първата, а пък кой ли хаби ракийца за такива долни бабешки питиета? Седяло 30-40 дни, но подозирам, че ще начена домашната като се върна след около седмица. И да – не се държи на слънце, според мен грешка на бабите от селото ми, достатъчно е да седи на хладно и да се разбърква от време на време.
Някои вишни пуснаха червейчета, от които не ме е гнус никак, но ги обрах с лъжичка. Накрая така или иначе се прецежда.
