Първият студ и сняг през декември донасят и миризмата на първия мой опит да си направя гравлакс, т.е. „заровена смьога“.
- Две парчета филе от сьомга, може би общо около 800 г;
- Половин кафеена чашка кафява захар;
- Половин кафеена чашка сол;
- Стиска копър, накълцана на ситно.уж не било толкова сложно, ама то и за пошираните яйца се носи този грозен и неверен фейкнюз.
Имам две парчета сьомга с кожата. Смесвам захарта и солта. Накълцвам копъра. Овалвам долното парче в сместа, поръсвам отвътре с копър. Същото правя и с второто парче. Захлупвам ги едно връз друго и увивам в прозрачно фолио. Слагам го на терасата и го затискам с най-тежкото нещо, което откривам подръка – арабският речник-енциклопедия.
След 3 дни ще видим дали ще го бъде библейският Йона от устата на кита или ще срещне градското бунище, т.е. „Геената“, долината на синовете на Хином, както се нарича в Израел мястото под храмовия хълм. Там и до ден днешен палестинците си изхвърлят боклука.
На третия ден се престрашавам да погледна и първата порция домашен гравлакс.
Успях най-сетне да го опитам снощи, докато залагах и първата пастърма на терасата.
Опитът ми с такива неща, които трябва да се чакат, сочи, че е добре човек да потисне желанието си току да ги надзърта, защото това създава нездрав съспенс и може да се отрази на качеството на крайния продукт.
Нещо като да си ядеш желтъчетата полусушени, преди да ги изчакаш да се вкоравят, например. Ето, бях си сложил краен срок 3 дни, от вторник до петък, и стоически удържах.
Крайният продукт е около 600 грама общо, две парчета сьомга с кожата, добре покафенели и стегнали се. Явно процесът е същия като при пастърмата – кафявата захар и солта извличат влагата от месото и попиват. Периодично отцеждах течността, бях го затиснал с арабския речни, и го обърнах три пъти за тези три дни. След като времето се стопли малко на втория ден, го прибрах в хладилника. Остана ми и от онзи, немския хляб, който определено ще ме надживее, ако не го изям, върху него положих готови резенчета и добавих горчица.
Не ми се правеше специален сос по случая, защото и без това сега бях на експериментална вълна.
Много съм доволен от резултата, може би е една идея по-солена от вкуса ми, но доколкото разбирам, човек може да си играе с пропорцията кафява захар към сол. В крайна сметка, не искам и да стане сладък кекс от сьомга.
Следващато нещо, което бих се навил да пробвам, е гравлакс по оригиналния начин – наистина заровен в пясъка.
