Както се знае, имам фиксация към кулинарните експерименти, които се провалят. Сред най-забележителните примери са пошираните яйца или омлета с яйца по японски, от който дори ме досрамя да оставя снимков материал.
Но днес бележа напредък към извайването на идеалното поширано яйце. Може би стимулът е това, че приятели от Германия ми донесаха идеалният немски хляб. Корав като живота, непоклатим като египетските пирамиди, загадъчен и изваян като плочка вавилонска клинопис. И със сходна текстура. Ще си запазя малко от него за експеримента ми с гравлакса, който все още тече.
Тази сутрин обаче заделям малко, за да реализирам въобразеата ми препечена филийка с поширано яйце. Филийката е лесна работа, да видим яйцето. Последно четох рецепта, която е свързана не с това в какво слагаш яйцето преди да го пльокнеш във водата, а със самата вода. Завихряш, казват, водата, докато се образува нещо като водовъртеж, частният ти Маелстрьом, който поглъща и засмуква яйцето, завихря го и така го държи в приятна телесна форма и цялост.
Да видим дали ще сработи по този начин.
Кипвам вода в метално съдче като гледам да има достатъчно не просто да потопи евентуалният кандидат за поширане, а да има достатъчно дори и след като се завихри. Подсолявам я малко и чакам да забълбука. После почвам да бъркам с лъжица, докато се образува приятен водовъртеж. Изтръпвам при мисълта, че може да се се изплиска, в крайна сметка не искам да се попаря аз, вместо яйцето. Като се завихри достатъчно, взимам купичката с яйце, което съм чукнал предварително, и го изсипвам с драматичен жест по средата на водовъртежа. Веднага кипва още повече, забулва се в мъглявинни облаци и се скрива в изпарения. Остава да чакам минута, най-много две – обичам да бъде течно отвътре и едва стегнало отвън. След това го взимам внимателно с решетъчна лъжица и полагам в купичка, за да се охлади. Изглежда по-нормално от предните ми опити. А на филийката застава просто чудно.
