Това е резултатът от опита ми да си забъркам домашен квас за хляб след 13 часов работен ден.
„Еде проклета хартия“, си мисля като преписвача на Добрейшовото евангелие от XIII век.
След като изчитам сума ти ненужни рецепти, включващи силиконова шпатула и електронен термометър [„Баба ти само силиконова шпатула и дигитален термометър е използвала за кваса!“], успявам да счупя буркана. Докато гледам тъжно шупналата смес как капе по плота, се сещам, че има нещо по-добро.
Домашната ми телешка пастърма.
- 1 кг чисто телешко филе – може от гърба или шол;
- 1 кг едра сол;
- 200 г подправки, сладък червен пипер, лют червен пипер, черен пипер, чимен, чубрица.
Нарязвате филето на дълги парчета – предвид, че обикновено при сушене остава около 60% от изначално използваното, 1 кг го нарязвате или на две, или на три парчета. Нареждате в съд между пластове едра сол, като е за предпочитане да не докосва металната стена на съда, ако е тенджера. Осолявате между 24-48 часа, като периодично отцеждате течността, която се стича.
След това накисвате във вода за няколко часа, за да не умрете от солта. Доста глупав процес – първо солиш, за да дехидратираш и консервираш, сетне хидратираш, за да не осолиш твърде много. звучи като реплика на Божинката. Има по-умни начини за осоляване, но мен ме мързи. След като обезсолиш, оставяш месото да се отцеди за половин час върху хартия и после овалваш в подправките.
Накрая увесваш в дървената кутия с метална мрежа, която си си направил за целта на терасата. Обичам да увивам и пристягам месото в конопени връзчици почти като в японско шибари. Сушиш около 10 дни на температура между 0 и 10 градуса на сянка и проветриво място, северната тераса е добра локация. После замразяваш за около 3 дни в камерата и готово.
Мухлясалият лимон на кадъра е символ на декаданса, защото нямаше абсент.
