Всичко започна в обедната ми почивка с ирационалното ми желание да сготвя свински крачета.
Говорих доста време с колегите от индия („Ганеш, какво стана с оная история за ИТ системите?“, „Гаятри, събрахме ли статистиката?“, „Вижте сега каква картина на Питер Брьогел Стария ще ви покажа като илюстрация на това какво правим ние по ИТ корпорациите!“) и реших да се разтуша с шляене по пазара на обяд.
Имам си процедура – посещението при продавача на стари книги („Имаш ли нещо антично философско днес?“), ходене в малката, леко мърлява месарница, където има странни неща – телешки бъбреци, опашки, шкембета, дроб. Този път взимам може би единственото нещо, което не съм пробвал – гротесково изкривените, разцепени свински крачета.
Почти ми е гузно, защото знам, че е навечерието на Йом Кипур, някак, но спазването на кашерната традиция ме е подминало засега. Две крачета, ако обичате. Представям си нещо, което в ума ми изглежда като цели, запечени, глазирани и карамелизирани крачета, елегантно заострени, полегнали сред зеленчуци.
Нищо от това не се случва, явно съм ги поръчал от Алиекспреса.
Като за начало ги слагам да ги варя в солена вода. Не искам пача, още от самото начало съм си наумил. Не съм оня герой от „видрицата“ на поп Минчо Кънчев от възраждането с неговата реплика „Иванке, пачата кога ша й вчукаш чесъна?“. За жалост квази-пачата си завира, а аз се улисвам в разговори с колеги оттук и оттам, и докато се усетя, са се разварили. Вече са загубили изначалната си форма, подпухнали са, разпаднали са се, прозират костите.
Хубаво, решавам, няма да стане с първоначалния замисъл. Ще излея бульона, не го искам, ще ги обезкостя и ще използвам двата патладжана и червени чушки (повтарям, чушки, не пиперки!). Явно вече магистралата завива към кръчмарски мезета на тиган в унисон със захладняващите вечери. Добре де, нарязвам патладжаните на колелца, чушките на лентички, изцеждам ги за половин час в сол и запържвам-задушавам всичко с чесън и зехтин в тигана.
Щедро ливвам в тигана и част от бирата, която пия, малко домашен ябълков оцет, и гледам тъжно какво ще стане.
Системата за управление на качеството произведе странен продукт за пореден път. С квасен хляб обаче върви учудващо добре.
