Няколко дни се дояждаха остатъци, та днес реших да готвя.
Баба ми правеше доматена, гъста яхния, на която казваше „доматовица“. С това сме отрасли по село, когато нямаше какво друго да се яде. Само че съм решил да правя доматен сос с кюфтета, нещо като онези модерни пиеси, които са „по Шекспир“, ама не съвсем. Преди това си наточих осакатяващия сатърен инструмент с класически брус, защото се дразня, когато инструментите не режат. Не обичам твърде остри ножове и сатъри, но се затормозявам, когато са твърде тъпи.
Да видим какво имам:
- Половин килограм кайма;
- Три глави лук;
- Една глава чесън;
- Лъжица зехтин;
- Лъжица брашно;
- Бучка масло;
- 2 яйца;
- 3 оризовки;
- 1 мандарина;
- Щипка сол;
- Половин лъжичка кимион;
- Лъжичка червен пипер.
За соса е ясно. Докато слушам таман излезлия саундтрак на Dune (защото ми е любима книга, откакто съм на 14 години, та чакам и филма с любопитство), накълцвам главите лук на ситно – по-скоро ги разплесквам със сатъра и после ги нарязвам. Същото правя с чесъна. запържвам ги в зехтина, докато покафенеят. После добавям малко масло, доматите, също накълцани на ситно. Добавям вода, докато стане гъст сос. Варя известно време, примерно двадесетина минути, докато не стане хомогенна смес. Няма да сложа захар и бахар, тук се оттласквам от традицията. Вместо това слагам накълцаната на ситно мандарина, малко сол. Чакам още да поври.
За кюфтетата забърквам каймата с двете яйца и стритите 3 оризовки, защото нямам нито галета, нито сух хляб.
Правя кюфтета и ги оформям. виждам, че пустинният червей от планетата аракис обитава дюните между кюфтета. В книгата му казват „шайх хулуд“, което си е чиста заемка от арабското „Господарят, шейхът на вечността“ (شيخ الخلود). Гледам го, докато не решавам, че кюфтетат ми стоят нещо „разслабени“, та решавам да ги запечатам малко на тиган. Сгорещявам тиган в малко зехтин, запечатвам ги. После ги нареждам в тавичка, заливам с доматения сос и запичам при 220 градуса във фурната.
Чакам, докато периодично опитвам. Още малко и ще станат. Ще ги дебна по периферията с квасен хляб, докато се омаломощя от чревоугодническа нега и отпратя съботата.
