— Какво нещо е човек!
— Черно зърно — отговорих аз.
— И черно, и бяло — усмихна се отец Сисой.
В това време магерът почна да нарежда масата, защото беше вече обед, и донесе една голяма паница с димяща и ароматна чорба от фасул, която бе прошарена от бели и черни зърна.
— Ето, тая чорба е от греховете на отец Никодим. А пък виното, което се изстудява там, рекох да пием за бог да прости на добрия монах — каза отец Сисой и ме покани да обядваме.
Днес обаче не ядем чорба от греховете грешнаго рабаго Божия Танасий, а барбекю от по-едрите му кулинарни простъпки. В тази ни провинциална къща обичам мързеливите съботни дълги барбекюта за късни обеди, преливащи в ранни вечери и съседски засядания под лозата до малките часове.
Менюто е пределно просто:
- Телешки кюфтета;
- Свински и пилешки шишчета;
- Салата от домашни розови домати (никой хардкор тракийски селянин като мен не може без тях);
- Домашна ракийка.
