Всичко почна от вчера, знаех си, че тази седмица е лоша събитийна съвкупност.
Тая сутрин ми звъни консултантът ми от KPMG в Индия, свястно момче, твърде амбициозен и млад за моя вкус, но пък симпатичен.
– Хелоу, Ътéнъс [call me SATANAS!, обикновено казвам в такива случаи], хау ар ю?, вика, „Ко стаа“.
– Еми, Дийпак, казвам му, търкаляме го живота в колелото на съдбата, снощи работих до късно. Имам възпаление на ухото и недочувам, а пък тъкмо спрях да работя вчера вечерта, и гледам в плътта ми около корема голям насмукал се кърлеж, щастливо помръдва с осемте краченца, изглежда като на двудневна зрялост върху телесната ми цялост.
Дийпак е свястно момче, забавлява се с моя английски, вика, „Оу, шит“ [не знам какво е това, превеждам си го като „Леле, батенце!“].
– Капя си капки в ухото, ходих в снощи спешното на софийската болница, разказвам му, прекарах точно 3 часа там, защото имаше, разбира се, много по-спешни случаи от моя, и се прибрах в 12 и половина през нощта вкъщи. Иначе всичко е добре, Перфектно е. А ти как си?
– Е, вика Дийпак, ние сме добре. Прибрах жена ми вкъщи след спешното секцио преди време и Ковид-19 случаите в Индия, много е зле по болниците, бебето ми има проблем с краката, но лекарите казват, че всичко ще е наред.
– Надявам се, пращаме добри помисли и молитви.
Това беше сутринта.
После имаше други работни срещи, после обучение 5 часа, след което трябваше да се правят „презентации“ на разни шефчета и докато говорим по „паларпойнтите“, колегата испанец вика, абе Наско, вече стана късно при теб, какви са ти плановете за вечерта.
– Еми, Раул, казвам му, хвърлиха ми един суров телешки черен дроб за готвене.
– Не го улавяй във въздуха, вика, това е уловка.
– Да, не го умея това със скока във въздуха. А за уловката ми напомня името на проекта, който един от колегите представя. Captis, което прилича на Mantis, богомолка, насекомото, което изяжда мъжкия си, докато…нали, таковата. Ама да знаеш, че телешкият дроб е кървав. Като в оня виц с англичанина, който отишъл ресторант и казал „I want a bloody steak“, а пък сервитьорът му казал „And what about some fucking potatoes, Sir?“
– Сложи поне много чесън, вика колегата испанец, и зехтин в тигана, всеки обича тази комбинация.
– Добре, Раул, ще доложа как е станал утре.
В крайна сметка историята приключва с това опростенческо изпълнение:
- 1 кг телешки черен дроб;
- 2 глави лук;
- 2 скилидки чесън;
- Лъжица зехтин;
- Бучица масло;
- 1 стрък магданоз.
Сгорещявате тигана. Режете дроба [„дробта!“, викаше една баба на село] на парченца. слагате зехтина и маслото в тигана, чакате да кипнат. После слагате дроба, който веднага побелява и се стяга отвън. С дроба е малко като с октопода – готвиш или малко, алангле, или много обработка. Средното положение е рисково откъм жилавост. Но това избирам в момента. Чакате пет минути на сгорещения тиган и бъркате, за да не залепне. После слагате накълцания лук и чесън и бъркате около 15-20 минути.
Накрая дори не ми се яде, след като цял ден съм тъпкал джънк фуд пред монитора.
Аранжирам го с магданоз в бутиково количество. Никак не е зле, ако и да не е най-оригиналното нещо на света. Не добавям обаче лютата чушка, която уж купих за повече пикантност.
