Снощи залагам на нещо традиционно и бързо от ранната ни пост-соц трапеза.
Може би оттогава, от моето детство през 90те години, годините на опашките за картофи и купоните за храна, е останало предпочитанието ми към скумрията, защото носеше привкус на луксозна морска храна, ако и да знам откъде идваше – от вмирисаното магазинче на пазарджишкия пазар. Там беше обледена като мамут от сибирския пермафрост. Но беше един от двата вида риба, които имаше вкъщи.
Шаранът беше вторият вид, обикновено се ядеше рядко, печен с домати на фурна или в буркани с доматен сос, тъй като дядо ми ходеше на риболов по родопските язовири.
Вечерта ми се вижда студена, та искам и нещо наситено откъм вкусове и мазно. Ето го и него:
- 3 скумрии;
- Бурканче готови сушени домати в зехтин;
- Лимони;
- Малко черен пипер.
Готвенето на това нещо е толкова просто, че не си струва да се споменава.
Нарязвам скумриите по дължина, постилам хартия за печене в тавичка, слагам рибите там, заливам с малко от зехтина от доматите, но не много, защото скумрията така или иначе е мазна. Поръсвам с черния пипер, нареждам лимоните и доматите и пека за 20 минути във фурна.
За петъчната вечер съм се прицелил в бамя, но да видим.
