Камби, кайма, сопол

Седмицата ми се оказва поредната тежка такава.

What a week Monday has been!, съм изкушен да възкликна още от самото начало. Но може би съм типичният мъж, реагирам като на нещо, подобно на внезапно връхлетял man flu. Мрън, мрън, ох, бошкеле, ше пукна от сопол, който търся да намажа под бюрото, стола или да ударя в пода, досущ като по един Йордан Радичков, дето вика, да се изсекнеш, да удариш сопола в земята, та да му счупиш кокалите.

Покрай работни и телесни неволи днес съм решил да се стопля. От стопляне чрез храна съм станал сто кила. Което ми напомня за как в гимназията бяхме малка компания, която дращеше графити с маркери и каквото падне наоколо из школото. И един от графитите, който докара сериозно мъмрене на моя верен съратник оттогава, беше „Еди коя си учителка (няма да казвам фамилия заради GDPR) като е двеста кила…да не е сто кила!“, и нарисуван отдоле превъртял, счупен кантар. Хванаха го и го мъмриха, а мен не. Защото не ме хванаха.

Та, като съм двеста кила, да не съм сто кила? Само се придвижвам нагоре-надолу по скалата след почти две години работа от вкъщи.

Мразя шарените чушки-камби от „Лидъл“. Знам маркетинговия трик зад това да ги подбереш еднакви по размер, унифицирани според консистентността им, и да ги пакетираш по три в пакет, желти, червени, зелени, след което да вземеш цена, двойна на тези от пазара, но днес нямам много избор, докато се влача натам.

  • 6 цветни, плътни, месести камби;
  • 1 килограм кайма, смес от телешка и свинска;
  • 1 пакет, 500 грама, гъби печурки;
  • 1 бучка масло;
  • 2-3 скилидки чесън;
  • Малко доматено пюре;
  • 3-4 яйца.
  • Лъжичка кимион;
  • Лъжичка червен пипер.

Стапяш маслото в нагорещен тиган. Слагаш нарязаните на четвъртинки гъби, барабар с пънчетата, които задушаваш, докато станат полуготови. Добавяш сплескания набързо чесън. След 5 минути добавяш каймата, после и доматеното пюре. Обичам бълбукащата гореща смес, която оставям десетина минути да си попльосква в тигана.

Междувременно издълбавам чушките и ги нареждам в тавичка с отвора нагоре. След като петнадесетина минути сместа в тигана къкри, я отмествам и я насипвам с лъжица в чушките. Напълвам ги почти догоре. заливам с остатъка от сместа наоколо, добавям вода и слагам в предварително сгорещена на около 180 градуса фурна. Пече се около двадесетина минути, изглежда, че малко ги сгорих отгоре, но не ми пречи. Отдолу тялото на чушката е все тъй месесто и сочно. Като на око ми се видят готови, издълбавам вдлъбнатина отгоре на някои чушки и чуквам яйце. Харесва ми идеята как бавно се стича, почти непристойно и привлекателно. Допичам за още няколко минути, но искам яйцето да остане полутечно. И готово. Планирам лъжица кисело мляко като компания.