Уж ви обещах, че ще няма да ви скандализирам със снимки на рибена супа, ама явно не съм бил прав. Тази рибешка супа е от: Главите се измиват хубаво и оставят в леко подкиселена и осолена вода за час-два. Това им измива слузта. После се кипва литър вода в тенджера […]

Ето пак от странните сънища завчера. Пътувах до Дъблин, Ирландия, уж за някакъв корпоративен уъркшоп, както е модерно да се качва, иначе семинар, също работна кьорсофра, придружена с банкет. Не беше ясно с кого, но имах усещането, че сме доста голяма група от познати и колеги. Приземихме се над Дъблин, […]

Спомен отпреди две години. Ено печено пиле, викам в Билла. Ма то едното му кокалче паднало, искате ли го пилето все пак, казва жената. Е да, ако другите му същностни компоненти са там, дайте. Е ама къде е това кокалче, чакайте да видя, а, няма го, ама ще Ви дам […]

Когато човек получи преса за бургери като подарък по Рождество, е логично да я пробва. Да си пресира няколко каймени кюфтета с това устройство, за което един приятел възкликва, че явно е „някакъв подход за повторяемост на качеството по ИСО 9001!“ Което си е вярно, си е вярно. Решавам да […]

През ноември месец дойде новото божоле с цялата му помпозна снобария. Включително и с бутилките „божоле“, които се появяват в супермаркета, и на които пише, че са отпреди няколко години. Божоле, ама друг път. А пък аз думата „божоле“ я знам от един текст на Димитри Иванов, който се подбъзикваше […]

Днес кулинарният експеримент ще бъде описан прагматично. Никакви алюзии, блуждаещи размишления и литературни анализи. Целта е да се сготви яхния или гювеч в негледжосан съд на открит огън. Тъкмо като за сезона, предвид, че вече става студено, необичайно за края на септември. Сутрешните температури са около 5 градуса. Много подходящ […]

Писанието не е кулинарен наръчник, но не можеш да избягаш от кулинарното в него. Или поне се изисква особен отказ от разум, за да го направиш. Ето, на прима виста, от обща култура, човек веднага се сеща за твърде много препратки към храната в Библията. Зърнените култури за прехрана на […]

Докато се пошляйвам следработно в супера, съзирам интересно предложение. Охладени пъдпъци в разфасовки по половин килограм. Крехка стока са си, а и пипкава за приготвяне. Аз лично не бих се наел да скубя и чистя, а и да искам, няма откъде. Помня ловджиите в селото ми, когато бях дете, носеха […]

В трангресивни времена човек има свойството да се вкопчва в тривиалности, част от човешката природа е. Както е част от човешката природа, религиозно или чисто рационално обосновано, да съчувства на непосредствено приближеното си обкръжение, а не абстрактно на марсианците ради неспособността им да се вживеят в землянските войнолюбски дилеми. „Наскоу, […]

Човек разбира, че е може би е навлязъл в друг житейски период, когато решава да готви пържоли в гъбен сос на тиган, демек квази-новогодишен куверт за двеста лева във Велинград. Само дето не е Нова година, и не е Велинград. И е с добавено постпреходно синьо сирене. Другата индикация за […]

Него вечер, вдъхновен от продуктовия кър-каръшък в хладилника и рециклирането на остатъци, се отдавам на кулинарен фюжън, както било модерно да се казва. Знаете за surf-and-turf („сърф-и-торф“) концепцията, тая разляла се в излишество хипстерска лиготия, набедена за излишен лукс и кич – комбинацията от червени меса и морски дарове. Например, […]

Самотитулувам се „крал Рециклатор“, нещо като King Nothing, ама по-хранително ориентирано в някакъв почти перверзен кулинарен континуитет. Като онези научни факти, при които научаваш колко често тъканите в тялото ти се обновяват, взаимозаменят и накрая се чудиш реално кое си ти – какво точно си готвил, след като в него […]

Като кухненски нож, едноостър, пронизва до разделяне пилешкото сърце… Това си мисля, докато разрязвам едно пилешко сърце, за да видя как изглежда в напречен срез, след като се е варило. Перифразата на библейския цитат, който ми се върти из главата, ме забавлява след края на работния ден, който се оказа […]

Положението е облачно с кюфтета, ама без кюфтета, и само по яхния от телешко с манатарки. Стана чудно с картофи, морков, лук, малко домати, черен пипер и чак накрая манатарките, след като предварително запечатах нарязаното на парчета чисто телешко набърже в масло. Междувременно си отрязах една пържола от телешкия шол […]

Точно отпреди година. Когато си болен вкъщи, нямаш друг избор, освен да се отдадеш по балканскому на чай, скариди, бонбони и торти.

Днес бай Хасан готви по поръчка. поръчката е пълнени картофи с кайма и кашкавал. Всичко друго се изяде. Телешкият гювеч се изяде. Свинската плешка на руло се изяде. На обяд правих салата от айсберг, домати, слънчогледи семки, зехтин, сирене и краставици. И тя се изяде. Свалих две парчета телешка пастърма […]

Бях си обещал, че тази вечер ще готвя като за шабат преди да залезе слънцето. Е, не е кашерно, но идеален свят има само при Платон, както обичам да казвам. В обедната почивка между две срещи („моята-дадена-ми-за-асистентка-колежка-от-индия-и-онзи-немски-мениджър-който-има-нужда-от-моята-помощ“) притичвам до месарницата на пазара. Там лелята вече ме познава. Какво съм искал […]

Отдавна съм разбрал, че има някои кулинарни проекти, към които не посягам. Не просто не ги харесвам толкова, но и ми се виждат непонятни откъм процес на приготвяне. Нещо като недолюбването ми на киното като изкуство. Обичам живопис, графика, литература. Фотография. Музика. Но с киното не се оправям. Винаги се […]

Снощи за пръв път готвя от 31 декември насам. Не знам дали това е лошо или пък говори за ояла се буржоазност, нежели ли за затлъстяла селсковатост. Подобно на онзи ерген, дето искал да впечатли женското си въжделение с репликата „още оригвам на ланшна сланина“ като символ на просперитет. Но […]

Като дойде това време на годината, повейва вятърът на сезонните кулинарни уклони. Измежду тях комай телешката пастърма („баштърмаз“, дето казват средновековните арабски кулинари, заели думата от персийски) държи първенството, откакто за пръв път правих преди година. Тазгодишният сезон се открива с нещо малко по-различно: 2 кг парче чисто месо от […]